Славеите от Западния парк – сравнителен анализ

След Априлския пленум от 1956г., и отгласа му в България, в нашето литературно пространство започва да битува термина „Априлско поколение”, целящ да вкара непокорството на поезията в рамките на конкретиката. И наистина има редица собствени на Априлското поколение стилистики, похвати, които изграждат репрезентативни произведения, манифестиращи ярко идеите, стъпили в така нареченото Размразяване. По-интересен е фактът, че поради опитите за вкарване в правилност, Поколението официално продължава да битува, с известни уговорки, чак до края на 80-те години на ХХ век, въпреки че така то обединява поезия с крайно различно светоусещане, че дори и израз, въпреки не съвсем скритите травестирани символни връзки, теглещи все пак към идеите на Поколението. Този факт не е учудващ, защото правилността е поведение, което е в съгласие с тоталността, или модел за функциониране в хармония.

            Смятам за удобен пример „Славеите пеят”[1] на Константин Павлов, където може да се каже, че „клетвата” застига поета като го заклеймява причислявайки го към Априлското поколение, с минималната вина, че използва терминологията на времето, позволявайки си да я преосмисли.

Говоря за преосмисляне, тъй като въпреки явната употреба на символно натоварената метафора за песента, за птицата, за пеещата птица, то тук смисълът ѝ изобщо не е този от Поколението. В периода (60те и 70те години на ХХ век) мълчанието се смята за опасно лошо и порочно, защото всичко което е в рамките на скритото, недоизказаното и премълчаното е натоварено с отрицателен знак – така то страни от общото и следователно е невъзможно да се подчини на хармонизираната обществена, идеологическа и творческа насоченост (да си припомним „Поет” на Атанас Далчев).

            А тук песента на славеите е преобърната – те пеят въпреки, а не поради, и сякаш им е напълно чужда действителността – „над всеки труп/възторжен славей пее…” – песента е възторжена, сиреч весела, химн, радост (навярно поради смъртта?), наместо да бъде ритуалното опяване на покойника. „О, колко много славеи!”…

            А самия вопъл „млъкнете […] мръсни славеи!” ясно очертава диференцирането на лирическия субект от конкретната действителност и обръщане към тишината на самостоятелното съзнание, към мястото където липсват „спуснати свише” кръгозори и светогледи, и така повлича цял нов символен ред (гарван – истина ­– единствен), които в целостта си също може да се възприеме и като каноничен.

            И точно това обръщение, интровертно, премълчано и скритичко, показва страненето на Константин Павлов от официалния светоглед. Тази дистанция от конкретната литературна група, може да се осмисли и като екзистенциална позиция на другост, инаквост, кривене от което и да е било време, осмислящо себе си като социална съвкупност от глашатаи на масовостта, чрез по-късното „Слушай, Гълъбче…”[2].

            В „Слушай, Гълъбче…”, лирическият Аз е превърнат в животно, а превръщането в животно само прибавя някои качества и налага определени модели на поведение. По странен начин се преплитат гълъбите и вълците, като отрицанието тук не е до това какво е (респективно не е) лирическият Аз, а до това как изразява себе си:

Не вия с вълците по вълчи.

Но с гълъбите също не гугукам.

            „Имам собствен глас”, с който смята да изкаже самотността си от кое да е било поколение – „нямам стадо, нямам ято”.

            Възкръсването, тоест прераждането след „самоизяждане” от „само себе си” повлича към Aqua Doctrinae, с нейната успокояваща душата чрез догмата роля – все пак този самостоятелен глас не е тъй уникален, след като завършва с „Гуу-гу”. Или той е резултат от настъпилото размножение след самоизяждането? Или от оцеляването? Или превръщането в животно, значи да живееш не по своите инстинкти? Или това гукане е ясен и съзнателен отказ от изкупление от мълчание? Или все пак е нуждата от слушател, след като „никой не ги печати” и „никой не ги чете”[3]? „Как стана туй?/ Кажете ми!”…

В така създалия се свят на контрастност, която не познава ясните граници и прелива от крайност в крайност, лирическият Аз от макротекста на Константин Павлов създава символни връзки, граничещи с нонсенса. В „Слушай, Гълъбче…” и „Славеите пеят” те са сведени до един голям, но за сметка на това крайно еднозначен ред, който звучи плашещо песимистично с контекстуалните наслоявания, които повлича донякъде и под прага на ясното съзнание: славей–гълъб–труп–вълк–вия–пея–гукам–слушай–стадо–ято–глутница–единак–труп. И така редът може да се продължи до пълното използване на всяка една дума от двете произведения, като наслоението под формата на спирала, постепенно ще привнася все още и още смислови отсенки до онзи момент, в който дори и несъмнено положително оценената тишина ще се превърне в неясен нюанс на песимистичното настроение, и без друго неясните граници между положително и отрицателно ще се размият, което явно и става, защото „Славеите пеят” все пак е посветено на самите онези пълногласни оратори, които най-явно се смущават от мълчаливото отсъствие и биват заглушени с простичката тишина.

Този простичък пример показва невъзможността да съществува Априлско поколение – то би трябвало да обхваща поети с различен мироглед, стилистика, което е невъзможно, защото така те не биха могли да съжителстват в рамките на едно движение, било то наречено и Поколение.

От Константин Павлов започва осъзнаване на есенциалната усамотеност на човека в света, същностната му влошеност, неразрешимост – оттук и разколът на официална лирика, и на лирика, смееща да възприеме собствен светоглед, въпреки явното използване и предрешаване на официозния език, като така легитимира съществуването си в рамките на цялата правилна литература.


[1] Павлов, Константин, „Славеите пеят”, „Сатири”, С., 1960г.

[2] Павлов, Константин, „Слушай гълъбче…”, „Убийство на спящ човек”, С., 1991г. –

[3] Павлов, Константин, „ПРЕКРАСНОТО В ПОЕЗИЯТА или ЖЕРТВА НА ДЕКОРАТИВНИ РИБКИ”, http://liternet.bg/publish3/kpavlov/stari/content.htm , посетен последно на 16.03.2009г.

Реклами
1 comment
  1. Dobrinka said:

    call me, please. Its Dobs.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: