Метаморфозите в „Мидълсекс“ четени през „Златното магаре“

В Мидълсекс още на първа страница съвсем ясно ни се натрапва обвързаността на романа с античната литература – споменават се две рождения, и предусещането за трето, Тирезий, Провидението, планината Олимп, самият Омир, както и една стилизация в духа на античната литература – „О, Музо, възпей рецесивната мутация на моята пета хромозома“.

Съвсем естествено на първо четене ясно се набива на очи именно прорицателят Тирезий, като това отвежда до търсения относно неговия образ, но съвсем любезно нужната информация ни е предоставена в самия наратив – Тирезий е представен като този, който е бил първо едно, а после друго. Съвсем логично, като се има предвид, че става дума за „мемоарите“ на един хермафродит. Но това посочване насочва към четене през призмата на превръщенията, тоест метаморфозата. А когато се каже метаморфоза, твърде често в съзнанието ни изскача на преден план Овидий, а също толкова често, алюзията с античността се оказва и изчерпана. Но не бива да забравяме, че това далеч не е единствената книга за метаморфоза, още повече че в конкретния случай много по-редно би било да се актуализира друга метаморфоза.

Романът на Апулей на български е преведен като „Златното магаре“, но това е само успоредното му заглавие. Оригиналът е всъщност Metamorphoses, като Златното магаре, идва всъщност от св. Августин.

Въпреки, че Апулеевите метаморфози, могат да бъдат четени като пародиране на Овидиевите, и двете принадлежат на горе-долу една и съща епоха, затова и превръщенията в тях са относително стабилизирани и стеснени – от по-старата форма на всеобща възможност за превръщения на всичко във всичко до частната изолирана метаморфоза на единични явления, твърде често белязани с привкуса на външно и приказно превръщение, което пък е и напълно себедостатъчно си и е едно затворено цяло. Поне такива са превръщенията при Овидий, който все пак ни предоставя цяла палитра метаморфози, докато Апулей ни предлага превръщение от абсолютно частна величина – пълно откъсване от историческо и космическо цяло, нямащо абсолютно никакви последствия в останалия живот.

И след като вече казахме, че в Мидълсекс става дума за метаморфоза, и изяснихме, че метаморфози можем да търсим не само при Овидий, то ще се опитаме да отрием доколко има прилики в начина на изграждане между Златното магаре  и Мидълсекс, до каква степен е приликата, и ако има отлики – на какво се дължат те.

Нека започнем с метаморфозата. Тя логично не е еднаква – все пак търсим влияние на структурно равнище, а не доказваме пренаписване на романа. В Златното магаре имаме човек – магаре – човек, като за да се случи тази метаморфоза са използвани магии (все пак и действието се развива в местността на магьосниците), като за да се случи тя (метаморфозата) имаме дейното участие на Луций – той сам изявява желание да се превърне в птица, но погрешка е намазан с лосиона, превръщащ в магаре.

В Мидълсекс, Калиопа претърпява превръщението момиче – хермафродит – момче/мъж. Структурата тук е усложнена: въпреки че е дадена като дете-момиче, вече ни е известно, че не е. Очакваното движение от самата нея е от момиче към жена, но също така изненадващо се установява, че превръщането е момиче – хермафродит. Указана е възможността самата тя да не разбере, че е хермафродит, а да бъде подложена на операция и обстоятелствата да се стекат към момиче.

Но самата тя отказва като избягва. На мястото, където Луций бива случайно „отвлечен“, Калиопа взима съдбата в свой ръце. Сама решава, че трябва да бъде хермафродит. По същия начин, по който Луций решава, че трябва да стане птица – все „излъгани очаквания“ – очакваме птица, а се получава магаре, и очакваме жена (менструацията, за която толкова усилено се подготвя, всички онези номера със сутиените, криенето в съблекалнята и т.н.), а се получава хермафродит.

Самото превръщане в хермафродит, обаче, е оставяне право на избор. Съдържайки в себе си и мъжкото, и женското, Кал(и) може сам(а) да реши накъде да завърши цикъла на метаморфозата – към жена или към мъж. Или поне така ни се струва. Подобен избор на Луций не е даден.

Не бива да подценяваме и че това, което при Апулей е решено с промисъла на боговете, при Юдженидис е решено с промисъла на… биологията.

За да ни го натърти до степен, при която не можем да го пропуснем, не само няколкократно ни се посочват причините – рецесивния ген в петата хромозома, но и дори ни е разказано как този ген се озовава в доминираща позиция – цялата история на Лефти и Дездемона, Милтън и Теси. Затова изобщо не е изненадващ и избора на Кал(и) на пол, който „да обитава“ – след като биологията е решила да бъда момче, значи ще бъде (това се дублира и в сексуалните му щения).

Втората част на метаморфозата именно затова се отличава от простата схема при Луций. Но ако се разгледат странстванията като хермафродит като инициационен ритуал  – податка, която ни дава и самото Златно магаре, схемата [на метаморфозата] би изглеждала по следния начин:

Златното магаре

Мидълсекс

човек (минус духовно)

Iви стадий

не-мъж (момиче)

Магаре

IIри стадий

хермафродит

човек (аскеза)

IIIти стадий

мъж (аскеза)

Фиг. 1

 

Вярно, че при Луций прехода II. – III. стадий e свързан с духовното очистване, а при Кал(и) с чисто социо-биологически промени, но както вече казахме, двамата автори си служат по сходен начин с две различни категории – божественото и биологичното – все пак единият принадлежи на I-II. век, а другият на XX-XXI. в.

По-впечатляващо е как и в двата случая имаме единение на метаморфоза и тъждественост, изтъкнати за Златното магаре от Бахтин. И как, пак в двата случая, нямаме пълното и широко разбиране за метаморфоза – от по-старата форма на всеобща възможност за превръщения на всичко във всичко (казано с уговорката за голяма условност) е останала частната изолирана метаморфоза на единични явления, твърде често белязани с привкуса на външно и приказно (митологично, религиозно, биологично – според епохата) превръщение, което пък е и напълно себедостатъчно си и затворено цяло. Такава са и превръщенията на Овидий, който обаче все пак ни предоставя цяла палитра, докато Апулей (а и Юдженидис) ни предлага превръщения от абсолютно частна величина – пълно откъсване от историческото и космическо цяло, нямащо абсолютно никакви последствия в останалия живот.

Тази откъснатост от историческото и космическото в Мидълсекс е решена по много елегантен начин – пълното съвпадение на имплицитен автор с персонаж в образа на експлицитния автор, който е иззел всички разказвателни функции, и който сам на себе си приписва пророчески свойства и възможността за смяна на половете чрез сравнението с Тирезий – решени пак чрез биологическо спомняне за прародители и биологическо оправдаване на хермафродитизма. Това пък създава, въпреки ясната и нарочна пунктуалност на изясняване на историческото време и място, едно, не точно безвремие, а по-скоро друг тип време – време от друг порядък – като че ли от една гледна точка, в която фабулното развитие на времето е несъществено и всичко се случва синхронно, в абсолютно настояще. Това е подсилено и от сюжетирането, което ни представя наратива като дневник-изповед, в който синхронно се списват „исторически“ случки и такива от момента на списването (отново трябва да се има пред вид условността на „момента на списване“) и то от гледна точка на един всевиждащ разказвач (=експлицитен автор, или нулева + вътрешна фокализация), който създава три макросюжетни линии:

1.       метаморфозата от момичето Калиопа до момчето Кал – от раждането до момента на извършване на ритуала по пазене на дома от завръщането на духа на починалия;

2.       обяснителната история на собственото си раждане и защо се е родил хермафродит – от селото в планината Олимп в началото на ХХ. век, през момента, в който дремещият рецесивен ген ще се окаже в доминираща позиция в Детройт през средата на ХХ. век, до първите му спомени – раждането и кръщението;

3.       собствената си история по една любов, но вече на зрелия мъж Кал в първите години на XXI. в.

Липсата на последствия е решена също така елегантно – Кал(и) не може да има деца.

Много по-интересно е как завършването на цикъла метаморфози и в двата романа води до едно и също – аскеза. Но пътят към нея, и самото й осъществяване са различни, въпреки че и в двата случая аскетичното се изразява не толкова в отказа от „удобства“ (такива податка ни дава Златното магаре), а в отдръпването от сексуалната активност.

Аскезата започва с маркирания от метаморфозата момент (II. стадий) и се разпростира и върху моментите след последното превръщение, завършващо цикъла. Но причините са различни: докато Луций се притеснява как ще милва жена с копитата на магарето, което е, то при Кал(и) проблемът е от една страна, да избере дали да функционира като жена или като мъж, а от друга, чисто биологически –  за разлика от огромния фалос, който притежава Луций-магарето, заради който го пожелават и кастратите и матроната, то Кал(и) няма нито напълно мъжка, нито напълно женска анатомия.

Както вече казахме, обаче и двете отвеждат до реципрочна аскеза. Но тъй като вече споменахме сексуалността и сексуалните практики, редно е да обговорим и приликите в тях.

Ако се движим на фабулно равнище, изключвайки вплетените наративи, и разглеждайки частно само Луций, то секс имаме:

1)                     С прислужницата в дома, където е отседнал

2)                     С матроната, докато е магаре.

Всичко на всичко два пъти – преди превръщението и след като вече се е превърнал в магаре.

В Мидълсекс обаче, поради характера на самата метаморфоза, нещата стоят по по-различен начин – при Луций е намазване с крем, магия. При Кал(и) нещата са оставени на естествения ход на биологията, която очевидно се оказва доста по-бавна. Но и превръщението е различно. Ако представим метаморфозата при Апулей (от фиг.1) само чрез един диференциален признак, и той бъде подчинен на сексуалната тематика, която разглеждаме в момента, то би трябвало да представлява човек-мъж (+ секс, – духовност) – не-човек-мъжки пол (+секс, + духовност) – човек-мъж (- секс, + духовност), а при Юдженидис би била полова (само)определеност – липса на полова (само)определеност – полова (само)определеност. Тоест, Луций функционира като мъж, и като мъжко магаре, а при Кал(и) се намесва и метаморфозата на Тирезий, която е от типа мъж – жена – мъж. Затова и ще разгледаме сексуалността на Кал(и) в този ред превръщение.

Но преди това се налага на правим уточнение. Въпреки че имплицитен автор, разказвач (в случая – експлицитен) и персонаж доста отчетливо принадлежат на различни йерархични нива в текста, както вече казахме, то те напълно съвпадат по обема на своята реализация в текста. Тоест, реконструирайки гледището на Автора (институцията), то ние всъщност пресъздаваме и гледището на персонажа. Това и ще направим.

Изграждането на персонаж, имащ право на свободна воля в избора си, но и предопределено на биологично равнище поле на избор е недвусмислено. Сам казва, че „ако търсите експеримент, с който да измерите до каква степен природата влияе на човек и до каква – възпитанието  не можете да измислите нищо по-подходящо от моя живот.” Но най-силно тежнението на Автора личи в това, че оставя свобода на избор както на пол, така и на сексуална ориентация. Но само привидно. Намесвайки парадигмата на сексуалната ориентация, за да ни убеди в правотата си, ни показва пълната гама, от която персонажът може да избира и затова, погледнато през призмата на метаморфозата на Луций, тук сексуалните практики ни се виждат силно преекспонирани. Но това е в следствие от простото засичане на различни метаморфози в Мидълсекс.

Като момиче, Кал(и) се самоопределя като момиче, харесващо момичета – първата й сексуална практика е със съседчето, в къщата Мидълсекс, Клемантайн, което подобно на прислужницата при Луций, я „прелъстява“. Трябва да споменем, че и самият Луций най-вежливо ни обясни как прислужницата му се беше отдала и като момче, сиреч – по онзи начин, само чрез който хомосексуалните момчета в Рим са могли да облекчат сексуално възлюбените си. Но в Мидълсекс, това е по-скоро „прощъпулника“ към истинската сексуалност, прекрачването на табуто, необходимият тласък за старт на сексуалната практика под знака на хомосексуалността.

Оттук напълно логично идва и увлечението по Неясния Обект. Момичето, в което се влюбва, позволява на Кал(и) да бъде деятелят, субекта-инициатор на тяхната връзка. Неясния Обект може и да улеснява Кал(и), но никога не взима действената страна, винаги си остава просто обект на чуждите щения. И в момента, в който сексуалните фантазии на Кал(и) се осъществяват – при гостуването на в лятната къща, се случва и вмъкването на образа на хетеросексуалността: братът на Неясния Обект. Мнимият сексуален акт (мним за нас, за тях двамата тогава обаче напълно пълноправен) с него, обаче, е повече, или по-малко, сексуално насилие върху харесващата момичета Кали.

И най-игривото във всичко казано досега е, че именно в следствие от секса в бараката се стига до разкриване на връзката на Кали с Неясния Обект. А това от своя страна води до инцидента, провокирал разкриването на хермафродитизма. Надали е случайно, че се открива в същата глава, в която хетеросексуалност и хомосексуалност се допират, и в която ролята на мъжа като субект спрямо Кал(и) се възприема за насилие. А помеждудругото всичко това се случва в главата Пушката на стената.

Това е моментът, в който Кал(и) започва да осмисля себе си (на фабулно равнище) като хермафродит. Това довежда и до бягството, което освен всичко останало служи и като осмисляне и приемане на функциите на Кал(и) като мъж. Тук визираме, и как околните започват да го/я въприемат като момче разбира се, но и много повече опита, който натрупа с един от мъжете, които среща пътьом – с гея. Наистина имаме налице неосъществен сексуален акт, но тук е по-важно символното му значение – самото припознаване на Кал(и) като сексуален обект от мъжа-гей е самоосъзнаването на нашия персонаж като мъж.

Както прави впечатление, усилено си служехме с понятията субект и обект, хетеро- и хомосексуалност. Трябва да обясним защо. В класическото разбиране (а си служим с такова, защото текстът на романа предполага само него), мъжът е субект, а жената – обект в любовта, секса, флирта.

При хомосексуалните връзки обаче нещата са усложнени – ролите на субект и обект са твърде условни. Ще изясним само едната страна. Мъжът, приемащ да бъде обект на друг мъж, просто делегира тези си права на партньора си, временно приемайки позицията на обект, но запазвайки правото и възможността си да бъде и деятел, субект. Тази сложна на вид матрица, изобщо не е ново построение – още в класическа Гърция един и същи гражданин е бил първо нечий възлюбен като юноша, а в последствие сам е бил любещ. Тоест, припознаването на Кал(и) като обект в хомосексуалния сексуален акт (пък бил той и неосъществен), всъщност го/я конструира вече не просто като жена-субект, но и като мъж-субект.

Не бива да се забравя, че всичко това се подразбира на фона на подмятанията от Автора (институцията) за това, че всъщност всичко се случва заради биологическата предопределеност, и е оставено имплицитно послание, че въпреки че е представена като момиче, Кали е всъщност биологически мъж. Затова и напълно основателно Морган Холмс твърди, че Авторът „отрича пълноправното право на лесбийските страсти и ги пренаписва като мъжка хетеросексуалност“.

Спомената гледна точка на Холмс, допълнително се доказва от обстоятелството, че при изграждането на портретните характеристики на Кал(и) съществува съществена диспропорция при описването на облеклото – Кали почти няма характеристики на облеклото, докато в периодите, когато е хермафродит и Кал, облеклото е детайлно описано и с ясно изразена функция.

Доста ясно се очертава, че за Автора обектът на сексуалните предпочитания се определя от пола на имащия тези предпочитания – Кали пожелава да стане мъж, защото влечението й към жените е това, което слага знак на равенство между полова идентичност и сексуалност.

Затова и метаморфозата на Тирезий, колкото и да е ясно натрапваща се на читателите, се разгръща по малко по-особен начин – като жена е маркиран персонажът на Кали от раждането до гореспоменатия акт на конструиране като сексуален субект-мъж. Третият стадий от метаморфозата е ясен, а първият е оставен подразбиращ се, без ясно и експлицитно обговаряне. Явно, въпреки, че е това превръщение да е доста по-отчеливо и лесно за „засичане“ от читателя, то играе второстепенна роля в структурно отношение.

Но след тази огромна скоба, която направихме, нека се върнем на сравнението със структурата на Златното магаре. Вече посочихме, че Луций прави секс точно два пъти, или по-скоро с двама партньора – младата прислужница и матроната. Също така вметнахме, че сексуалните практики между Луций и прислужницата, и между Кал(и) и Клементайн са белязани със знака на сходство. Но за да можем да уточним къде да търсим сходство с Апулей, трябва първо да уточним моментите на начало и край на IIя стадий на метаморфозата на Кал(и).

Но имаме работа с две, наложени едно върху друго превръщения, които имат и различни граници. Ако вземем под внимание тази на Тирезий – то тогава на матроната най-подходящото съответствие би била Неясният Обект. Но все пак Тирезий не е Луций. При Луций последвалата в III. стадий аскеза е всъщност следствие от сношението с матроната – шпиониращият слуга е видял увеселението, което тя си е организирала, и защото го споделя следва Луций-магарето да го извърши и пред публика. А пък той се оказва доста стеснителен и придирчив, защото отказва да съедини в свещен съюз с убийцата (между другото – каква забележителна ирония с реципрочността между деяние и наказание в римското право!) и избягва, за да открие спасението в съня с Изида. Това отвежда само и единствено към брата на Неясния Обект, което пък ни отвежда до вече споменатата констатация, че метаморфозата на Кал(и) е доста бавна, развлачена сюжетно и фабулно – както вече казахме биологията се оказва доста по-бавна от магическите мехлеми.

Това дава пълното основание да не приемаме случката в бараката (с брата на Неясния Обект) като напълно съответстваща на тази с матроната. Още повече, че при Кал(и) точно този момент едновременно отговаря и на матроната, и на нарочното бягство, заради осъзнатата ситуация. А пък е и началото на самоосъзнаването като хермафродит.

Ако разгледаме комбинацията, която е в причинно-следствена връзка матроната – убийцата, то тогава, пак в същата тази глава, Пушката на стената, имаме подобна конструкция: изживяванията на Кал(и) с Неясния Обект през нощта – братът в бараката. На пръв поглед имаме абсолютно същата верига, но не бива да се забравя, че деятел спрямо Луций-магарето е матроната, докато Неясния Обект, както вече казахме, а и както подсказва името й, си остава просто обект.

Въпреки личното ни убеждение, че тази конструкция е направена по модела на Златното магаре (и двата случая имаме метаморфоза в причинна връзка със сластолюбие), то всеки опит за доказването на такава теза би бил прекалено незадоволителен, и далеч от модела на Апулей, затова и се отказваме от него.

Затова да се върнем малко фабулно назад в Златното магаре. За да се стигне до матроната, Луций е преживял бая странствания. Те започват, когато бива „отвлечен“ като магаре. Кал(и) не е отвлечен(а), а просто избягва. Но нека не забравяме, че останалите персонажи си мислят, че е отвлечен(а), а за Луций мислят, че е избягал с ограбеното, докато той е отвлечен. Огледалността на двата варианта е впечатляваща!

Поради изтъкнатия характер на метаморфозата, странстванията на Луций са доста по-обширни от тези на Кал(и). Но това не пречи Кал(и) да мине през същите изпитания – просто доста пò фабулно сгъстено. Вече е казвано, че Луций сам пожелава метаморфозата си, но резултатът е неочакван. Кал(и) сам(а) пожелава от момиче да стане жена, но резултатът пак не е очакваният. При Луций идва ред на онова голямо стечение на множество случайности, които водят странстванията му. Първото е, че по едната случайност тогава липсват листенца рози, които ще го върнат в образа на човек. Кал(и)  по една случайност попада на доклада на д-р Лус за него/нея. И пак по случайност от същия порядък, случайно при Луций се случва да дойдат крадци, а на Кал(и) случайно се отдава шанс да избяга, защото Милтън и Теси ще са на мюзикъл на Бродуей. Огледалността на двете отстранявания от псевдодомашната атмосфера засега ще оставим настрана.

Да обърнем внимание на самите странствания. Апулей ни дава следните:

–                 С престъпниците, който го отвличат

–                 С градинаря, където гладува

–                 С младото момче, което го ползва, за да пренася дърва

–                 В мелницата

–                 Със скопците-жрецове

–                 При робите-готвачи

–                 В двора на господаря на готвачите – среща се с матроната, и трябва да излезе на сцената

Напълно естествено не може да търсим всички тях в Мидълсекс – най-малкото защото част от тях не могат да се извършат човек, а са присъщи само за магаре, а друга част са неосъществими в другото време и другата култура на случване на наратива. Затова имаме само обитаването на пещерата в парка на Сан Франциско и пребиваването в публичния дом.

Доста голяма диспропорция на пръв поглед, но всъщност публичният дом е натоварен едновременно с функции на две от странстванията на Луций: първо, с това, което Луций-магарето извършва като ритуално животно с, както се изразява Апулей, кастратити-содомити; и второ, с публичните изяви, на които се радва като магаре, заради същността си.

Това обединяване естествено повлича със себе си известни изменения – в публичния дом Кал(и) се показва, за да задоволи любопитството на доста странна публика (хетеросексуални мъже, мечтаещи да се любят с жени с пениси, на хомосексуални клиенти, мечтаещи за женствени момчета, на лесбийки, мечтаещи за жени с пениси). Същевременно другите участващи в програмата в дома са тълпа, която по ексцентричността си изобщо не отстъпва на кастратите, грижещи се за магарето. И в двата романа извършването на престъпление (в единия случай – кражбата, в другия – самото изнасяне на „представленията“) води до край на това странстване. В единия случай довежда до началото на ново странстване, което ще бъде и последното, а в другия – до края на метаморфозата, защото последните две странствания са обединени в едно.

Не е за подценяване, че и в двата романа явяването на сцената е свързано със сексуален контекст (липсата на матроната в Мидълсекс вече обсъдихме), и че именно отказът от самия акт (в Мидълсекс решен чрез преградата, през която публиката само наблюдава) води до завършване на превръщението към обичайния ред.

Самите странствания не са кой знае колко важни – важна е тяхната функция, особено в Златното магаре, защото Мидълсекс го пренаписва, и в една степен дописва. Както казва Бахтин, странстванията при Апулей са извънбитови – те са изключителни. Принуден да навлезе в грубия бит, играейки най-низша роля в него, Луций, вътрешно несъпричастен на такъв живот, има уникалната възможност да наблюдава и изучава всичките му потайни кътчета. И бидейки магаре му се отдава да надникне и да чуе неща, които са от абсолютно частен характер, и които се случват между четири стени и четири очи – тоест, да бъде третият, даващият мнение, присъди. Но тъй като античността не може все още да си служи с битовото, епизодите, които ни дава Апулей са представени накъсано и до такава степен са наситени с конкретно време и място, че в тях частно битовото просто се оказва изведнъж доминиращо на фона на класическото авантюрно време. Затова и битът е видян като център на непристойното – „опакото на половата любов, откъсната от детераждане, от смяната на поколенията, от създаването на семейство и род. […] Но около това полово ядро на бита (изневяра, убийство на полова почва и т. под.) се разполагат и други битови моменти: насилие, кражба, лъжи от най-различен вид…“ (Бахтин, с. 317). В битовото за пръв път започва да се разкрива социалното многообразие, но то все още не е до такава степен назряло, за да се развият социалните конфликти.

В Мидълсекс обстоятелствата са поразително сходни – Кал(и), също като Луций, е от заможен произход, от род с име (вярно, нарочно представен ни в Мидълсекс, а просто подметнат в Златното магаре), като му/й се налага да започне да обитава места, белязани със същия щемпел на низки, груби, с които са белязани и тези при Луций. Още повече, че представените от Луций места могат да бъдат видени (и изобщо да се появят в литературата тогава), само ако там се надникне, и повечето неща се случват, защото дългите уши на магарето чуват неща, които не биха били казани пред другиго. Местата, описани при Кал(и) са от същия порядък – надали младата група скитници би могла да се опише от друга гледна точка. Също така надали по друг начин бихме могли да разберем какво е да живееш като хермафродит, освен ако самите ние, читателите, не сме хермафродити.

Още повече, че в Мидълсекс появата на третия, който съди и дава оценки е решено по много прост и същевременно елегантен начин – даващият оценки е една чисто литературна (текстова) фигура – експлицитният автор, чийто оценяващ глас не звучи явно, а е оставен да се подразбира в самото сюжетиране.

Странстванията обаче имат много явно проявяваща се топика в Мидълсекс. Но за да ги изследваме, трябва първо да обговорим един вече обещан проблем – инициацията.

Златното магаре ни дава основание да го четем и като инициационен ритуал – действието се развива между излизането на момчето от бащината къща и завръщането в родния край на мъжа. Знаците по пътя са знаци на съдбата, и както смята Бахтин, затова и хронотопът в него е толкова конкретен, така наситен с фолклорни мотиви. Характерното е, че пространственото преместване вече е загубило абстрактното техническо съчетание на премеждия в едно чисто авантюрно време – намесването на битовото, налагането на една частна форма на метаморфоза дава резултат това, че изборът на път е избор на житейски път, преместването (странстването) се изпълва с конкретен смисъл и то за конкретен персонаж.

Тоест, онова разграничаване, което направихме по-горе между метаморфозите на Тирезий и на Луций се оказва и едно сюжетно умножаване на инициацията.

Антропологията ни казва, че инициацията е ритуал, чрез който детето встъпва в зряла възраст (това подсказва и превода на термина). Варианти – колкото му душа иска на антрополога. Инвариантът е подготовка, отпращане вън от домашните предели (в това, което Фуко нарича хетеротоп), където трябва да докаже, чрез извършване на изпитания, правото да се върне в дома вече като зрял индивид, пълноправен на всички останали. Не бива да се забравя, че самите изпитания не са чисто физически – още в древността е всъщност доказателство, че притежаваш нужната хитрост, тоест ум, и можеш да го използваш, за да успееш да преодолееш всички препятствия. Тоест, изпитанията далеч не са физически – те доказват интелигентността за оцеляване. С напредването на цивилизацията физическото все повече остава на заден план – степента на овладяване на природата вече е нарастнала и затова днес не изпращаме младежите в гората, а просто празнуваме като стъпване в зрелост завършването на образованието.

Самата идея за метаморфоза крие в себе си идеята за развитие, но не праволинейно, а скокообразно. Обединявайки абстрактния й характер с битовостта, както вече казахме, се получава мегаметафората „житейски път“. Именно в нея се осъществява инициацията с Луций – като магаре той се научава на смирение, изтърпява страдания, които го водят до пречистване и просветление. И като резултат имаме вече Луции-след-магарето – религиозният, риторът, жрецът Луций. Това вече го обсъдихме от гледище на аскезата. Но да погледнем топиката, в която е решена и метаморфозата, и инициацията.

Всичко започва не от родния му дом, а след като вече е тръгнал от него и е на гости. И абсолютно всичко след това се случва в познати места – познати страни, където няма нищо екзотично, непонятно, чуждо. Остранностяването идва, както вече казахме, от включването на битовото, гледната точка на третия, даващ оценка, и то оценки, които са в резултат от налагането на принципа на общото към частното. Не е нужно да си особено много на ти със статистиката, за да се знае, че валидното в общия случай е непригодни в частния и би събудило онзи комичен ефект, който клокочи в Златното магаре. Инициацията на Луций завършва, когато се връща в родната си къща, където е бил смятан за мъртъв.

Инициацията на Кал(и) започва в Ню Йорк – избягва от хотела. И тук имаме среда от родственици, като мястото е белязано със знака на познатост – Милтън е отсядал тук (не е за подценяване, че в Ню Йорк освен хотела като маркирани места имаме клиниката, библиотеката, театъра). Оттук започват странстванията – към Сан Франциско, където ще сме свидетели на изпитания – как ще оцелее като скитник, как ще се труди в публичния дом, как ще се образова. Тъй като епохата вече не е Апулеевата, изпитанията няма как сами по себе си да учат – затова на Кал(и) се налага много сериозно да се образова относно хермафродитизма: живее с хермафродита Зора, която освен, че държи да бъде хермафродит, иска и всички да разберат за това състояние и дори пише книга (!). Вече казахме, че този ред е прекъснат от намесата на полицията. С нея на Кал(и) ще се наложи да оповести вкъщи, че не е мъртъв(а) – такава възможност ни е дадена с онова подмятане, че Теси, която била като свързана чрез пъпна връв с децата си, вече не усещала Кали. Няма и как да я усеща, защото, както ни казва самия наратив, „родих се два пъти“ – Кали е вече Кал.

Но нека не забравяме, че инициационния ритуал е всъщност социален по природа – социумът те отпраща, той те и посреща и припознава като вече възрастен (в нашия случай от не-мъж в мъж). Така се случва и с Луций – така става и с Кал(и): след като я прибира брат й, тя е приета за мъж – оставена е да пази входа на къщата от връщането на духа на умрелия баща.

Тоест, определено можем да твърдим, че имаме инициация и то по твърде пунктуално доближаващ се модел до този в Златното магаре. Но идва ред на голямото НО. Кал(и) се подготвя за друг вид инициация – момиче-жена. И то доста я очаква – всички онези лъжи с тампони, превръзки и сутиени. Естествено, най-сигурен белег за превръщането в жена е менструацията – тя е това, което конструира женствеността на символично равнище. Но Кал(и) не може да я има, затова не може и да се върне като жена. И тъй като метаморфоза от типа на Тирезий предполага маркира възможност за смяна на пола (в класическата гръцка литература това е в следствие от идеята за андрогина), на Кал(и) не остава друго освен да започне да функционира като мъж. От това гледище, виждането на Холмс за пренаписаното лесбийство като мъжка хетеросексуалност, всъщност не е особено основателно. Още повече като се има пред вид вече обсъденото равенство, което поставя Авторът (институцията) между половата идентичност и сексуалната ориентация.

Тук могат да възникнат едни други възражения – най-сетне маркирането като мъж в юдаизма и исляма става чрез обрязване. Да, така е, но ние обсъждахме социалния ритуал на приемане като мъж, а не религиозния. Религиозното посвещаване е всъщност едно пищно казване „този е от нашите“ – затова е измислен и оразличителния признак на обрязването. Кал(и) е приета в религиозната общност с ритуал, който е еднакъв за всички – кръщаването. С това тя е маркирана като „от нашата вяра“. Поради това кръщението й не беше разгледано – най-малкото защото намесва: първо, функцията на водата; второ, характерното изграждане на религиозната общност вътре в наратива.

Сега, да се върнем на обещаното разглеждане на топоси в Мидълсекс (Златното магаре не ни ги дава). Първо ще го направим в доста груб мащаб – посока на движение и градове, за да можем след това да се върнем на един по-специфичен топос от „по-дребен характер“.

Движението се осъществява по три основни направления:

1) изток – запад:

а) от Смирна, през Ню Йорк, до Детройт – Лефти и Дездемона.

б) от (Детройт), Ню Йорк до Сан Франциско – Кал(и)

2) запад – изток: Кал(и): Детройт – (Брюксел) – Берлин – (Истанбул)

3) юг – север: Детройт – на север към Канада.

Най-любопитно е движението на север – то винаги дава резултат смърт – Джими Зизмо и Милтън умират в езерото. Отново водата се намесва, но отново се отказваме да я разглеждаме.

Движението изток-запад обаче е маркирано като движение на „намиране на себе си“ – Лефти и Дездемона тръгват от Смирна като брат и сестра, за да стигнат Ню Йорк като съпрузи, за да могат да функционират като такива в Детройт. Бракът отново става във водата.

Кал(и) тръгва от Детройт, стига в Ню Йорк, където разбира, че е хермафродит, за да може да функционира като такъв в Сан Франциско. Надали повторителността на веригата е случайна. Тук ще се наложи да я обясним. В Златното магаре има едно характерно вплитане на новели, които са вариантно четене на основното сюжетно действие. Вмъкнатата история за Амур и Психея поразително много прилича в смислово-структурно отношение на вмъкнатата история в Мидълсекс за Лефти и Дездемона. Ще се откажем от пълен анализ, като само ще кажем, че тук имаме превръщане брат и сестра – съпрузи.

По същия поразително сходен начин функционират историите за Милтън/Теси и Харита/Тлеполем – със смърт за Милтън и Тлеполем от отец Майк, и от Тразил – все неуспели да вземат ръката на жените. Като допълнителен контраст отец Майк е пътувал до Гърция, където е трябвало да открие смирение. Но вече казахме, че в Мидълсекс движението на запад е маркирано като даващо насоки в живота, затова не е и учудващо, че след това пътуване до Гърция(т.е. – на изток), Майк решава да спекулира с отвличането на Кали.

Редно е точно тук да кажем друго – Мидълсекс се смята за семеен роман, и за билдунгсроманс. Защо семеен – защото това, което е в Златното магаре вплетено, странично на основната фабулна линия, тук е вмъкнато в нея. Поради „егоцентричността“ на разказвача (или на имплицитния автор, ако щете). Защото реда на всичко при Апулей е вина-наказание-изкупление-блаженство. Обаче Авторът на Мидълсекс вмъквайки метаморфозата на Тирезий налага, освен всичко друго, и способността да е прорицател. Получилата се аскеза е пак и в следствие от дарбата. Освен това, определено не иска да понесе вината в себе си – той само ще я изкупи; вината и наказанието ще остави – нея на биологията, него на родствениците си. И в наратива го решава чрез „биологичното спомняне“, което е много изкусно оправдано чрез Тирезий и понасяне на наказанието от Дездемона и Лефти. На него, персонажа-разказвач, остава само да премине през изкуплението, за да може да стигне блаженство. Целият наратив е едно изкупване, „носене на кръста“ заради чужди грешки. А блаженството е оставено извън пределите на книгата – цялата сюжетна линия с Джули е всъщност едно намиране на блаженството – с нея той усеща новото си раждане, в нея проектира спокойствието от това да бъде приет – сваля всичките си дрехи, които използва като защита от околния свят, иска да бъде нейната „последна спирка“.

Но пък и тази сюжетна линия е в следствие от метаморфоза – метаморфозата на Кал(и) не предполага пълно възвръщане на изходното равновесие – преминал през фазата хермафродит, станал мъж, като не може да функционира биологически като такъв – липсва му онова, заради което матроната пожелава Луций-магарето. Тоест, имаме един незавършен ред, или по-скоро незавършваем ред на превръщания. А как да го четем ни е дадено отново в самия текст – копринените буби. Самите те, пеперуди по природа, поради човешката намеса не могат никога да станат пеперуди. А нека не забравяме, че с бубарство се занимават Дездемона и Лефти.

След като отново актуализирахме хермафродитността, да престроим градовете, които обитава Кал(и), с оглед това, което е вътрешноприсъщо на хермафродитите – наличието на раздвоеност.

Направо е симптоматично, че Кал(и) обитава:

–                 Детройт – представен чрез противопоставяне на бели и черни (вариантът християни срещу мюсюлмани присъства, за да може да се доразвие сюжета на Дездемона и Лефти)

–                 Сан Франциско – както ни е описан в книгата – града на хетеро- и хомосексуалните

–                 Берлин – града, разделен на две – източен и западен, където обаче имаме и деление християни-мюсюлмани, за да може да се стигне до:

–                 Истанбул – града, където смята да отиде, за да възстанови цикъла грък, живеещ сред турци. А градът е и, между другото, на два континента.

–                 И щяхме да пропуснем само вметнатия заради една барманка Брюксел – града, където френско и фламандско се срещат.

Доста ясно личи, че Кал(и) избира да живее в места, които отговарят на неговата/нейната раздвоена същност. Не трябва да се подценява фактът, че е избран Берлин (където именно се случва и наратива) с тази негова опозиция изток-запад. Явно опозицията и движението по тази ос е всъщност в някаква степен развиване на мотива за вътрешната полярна опозиция на персонажа и неговата трудност да избере и разбере своята същност.

Но все пак трябва да кажем и мнението ни за Мидълсекс като билдунгсроман, или да си кажем просто – роман на образованието. Да, наистина имаме налице израстване на персонажа, неговото образование. Доколко обаче това е в следствие от инициацията (която от своя страна е в структурата на метаморфозата), или е  от принадлежността в друга традиция, не се наемаме да твърдим.

Но за да сложим точка на текущото писане, нека да отскочим на обещаното разглеждане на един частен случай на проявление на топиката. Става дума за доста по-камерното пространство на къщата Мидълсекс. Но защо е толкова важна тя. Тук ще трябва да благодарим на издателския екип, и на преводача, че е въпреки съществените забележки, които имаме върху превода (онази странна поява на преизказни форми) е успял да устои и е извел заглавието на романа като Мидълсекс, без да се превежда, както се е случило с руското издание, например.

Защото „мидълсекс“ едновременно наистина може да актуализира в романа значението си „между половете“, или „среден пол“, но в самия роман има доста по-различно, „локално“ значение.

Принципно, Мидълсекс е графство в Англия, което в доста голяма степен е погълнато от Лондон. Това, че днес звучи като „средният пол“ не е от кой знае какво значение – чисто исторически в Англия има редица графства, градове, области и т.н., които окончават на –секс. От прима виста почти всекиму хрумва Съсекс. Но определено текстът не актуализира точно това значение.

След бунтовете в Детройт, Кали и семейството й, по редица обстоятелства, в твърде пълен състав се премества в предградието Грос Пойнт. А както ни го представя Кали, обитателите му (представени чрез т. нар. Гривничките) живеят в Средния Изток, а обичат да си представят, че живеят в Изтока – т.нар. Нова Англия. Така, че изобщо не е странно, че улица в квартала е кръстена на английското графство. Нито, че на тази улица има произведение на архитектурния модернизъм – странната къща, взела името на улицата.

Сравнено със Златното магаре не можем да търсим – не е нужно да сме особено мъдри интерпретатори, за да ни направи впечатление, че в античността дома изобщо не е с толкова наситена и специфична функция, каквато има днес. При Апулей, ходенето на баня е доста по-важно от това как ще се сложат пердета на странните прозорци – въпрос, терзаещ Теси.

Но защо Мидълсекс е изнесена в заглавието?

Отговорът е прекалено лесен и очевиден – просто трябва да си зададе въпроса читателят. Направо е шокиращо, че всичко се случва около тази къща: в нея Кал(и) намира една важна предпоставка, за да могат да се случат метаморфозите – там се осъзнава като по-заможен(а). Това изобщо не е спестено от разказване – онази парадна ежегодна подмяна на колите, самата покупка на къщата, частното училище. В следствие от започването на обитаването й, Кал(и) се запознава с Неясния Обект, а знаем вече какво е значението на това познанство. С тази къща е свързано запознаването с образа на Тирезий, задълбочените занимания по литература (антична, в частност, в текста). Сексуалните практики, или опитите за такива с Клементайн. Случайното наличие на удобна къща за Дездемона и Лефти, случайното наличие на черница (а тя е храна за буби и отпраща съм току-що обсъдената невъзможност за крайно превръщение). Оттук търсят Кал(и) след като е избягал(а)/е бил(а) отвлечен(а)/е умрял(а). Тук Кали се връща и е приета като Кал. Оттук започва движението към Ню Йорк. В тази къща ще се оправдае на фабулно равнище как така Кал(и) знае с подробности историята на роднините си…

Още по-любопитно е, че самото „списване“ на наратива-дневник се случва от Берлин. А казахме, че това е града, съдържащ в себе си опозицията изток-запад. Както и самата къща – и тя като целия Детройт е между изтока и запада. Но е и поставена в опозицията юг-север – сякаш самото преместване към езерото предвещава смъртта на Милтън. А самата къща е поставена доста активно в диалога на расовите и социални различия – както си спомняме, онази сцена с брокерката на имоти, която поради избухналото расовото напрежение прилага расови и класови оценителни скали към купувачите. В тази светлина къщата Мидълсекс се оказва единствената пригодна за семейството.

Тоест, къщата е изнесена като заглавие именно защото действа като ключ. Но скрит ключ – обвързването на името на къщата с дума с прозрачна на пръв поглед семантика определено е податка към по-наблюдателния читател, който, забелязвайки нея, ще започне чрез нея да си отговаря на въпросите, които текстът поставя по твърде дискретен начин, но си самоотговаря с доста зрелищен апломб.

В заключение можем само да кажем, че презумпцията ни, че Мидълсекс може да бъде четен като авантюрно-битов роман чрез Златното магаре се оказа вярна, което се потвърждава от поразително много сходства, които открихме, проследявайки основната сюжетна линия, без дори да се впускаме в анализ на вплетените, които действат като смислово потвърждение на основната.

 

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Бахтин, М. Формите на времето и хронотопа в романа. В: М. Бахтин. Въпроси на литературата и естетиката. Прев.: Н. Чекърлиева. Наука и изкуство. София. 1983

Женетт, Ж. Работы по поэтике. Фигуры, т.1-2. „Сабашниковых“. М. 1998

Овидий. Метаморфози, прев. Г. Батаклиев, „Народна култура“, С., 1974

Фуко, Мишел. История на сексуалността, Т. 1 – 3.. Прев.: Антоанета Колева. ЕА-Плевен.  1993-1994

Юдженидис, Джефри. Мидълсекс. Преведено от Милена Попова. Пловдив. Жанет 45. 2010.

Bachelard, Gaston. The poetics of space. Trans.: Maria Jolas. Beacon Press. Boston. 1994

Booth, W. The rhetoric of fiction. University of Chicago Press. 1983

Eugenides, J. Middlesex. Farrar, Straus and Giroux. 2002

Holmes, Morgan. Intersex: a perilous difference. Associated University Presse. 2008.

Prince, G., Introduction to the Study of Narratee – In: Reader-Response Criticism. Thompkins, J. P.q ed. The John Hopkins Univ. Press, 1980

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: