Комуникативни особености на Twitter

През 1999 г. Д. ДиНучи говори за появата на ново еволюционно стъпало на интернет като го нарича Web 2.0 [4]. Въпреки че по нейните разбирания достъпът до интернет на крайния потребител непрекъснато ще расте, като потребителят ще започва да използва все повече и различни платформи, през които да има свързаност, което ще доведе до нарастване на необходимостта от съдържание, оптимизирано за различни платформи и устройства, и именно това тя определя като Web 2.0, то ние днес разбираме нещо съвсем различно под този термин.

Несъмнено точно разрастването на кръга интернет потребители доведе до съвременното разбиране, което имаме за интернет като за място за сътрудничество. Или, при Web 1.0 интернет пространството се мисли като източник на информация, а при Web 2.0, вече е станало пространство за съучастие (participatory Web) [12]. Не без основание А. Каплан и М. Хайнлан обаче изтъкват че това ново разбиране е всъщност връщане към корените на интернет – „все пак, интернет стартира като нищо повече от една огромна система за оповестяване на бюлетини“ [6] – Bulletin Board System (BBS). Но технологичния напредък от края на 70. години на 20. век, и най-вече в последните няколко години, направи споделянето и съучастието в интернет днес (тоест Web 2.0) коренно различно от това, което е било по времето на BBS.

Всъщност най-лесния начин за описване на Web 2.0 са трите му най-отличителни характеристики:

  1. Rich Internet Application (RIA) – интернет базираното съдържание по нищо не отстъпва на леснотата на достъпа и графичното оформление на десктоп-базираното съдържание;
  2. Ориентирана към услугите архитектура (Service-oriented architecture, SOA) – възможността интернет приложенията и съдържанието да могат много лесно да се интегрират с други приложения;
  3. Социалните медии (Social Media).

Социални медии

Социалните медии, по дефиницията на А. Каплан и М. Хайнлан [6] са група интернет базирани приложения, изграждащи идеологическата и технологична основа на Web 2.0, и които позволяват създаването и обмяната на генерирано от потребителя съдържание (User Generated Content, UGC).

Генерираното от потребителя съдържание, за да се счита за такова, трябва да бъде публикувано или на публично достъпен уебсайт, или в социална мрежа (social networking site, SNS), където да е достъпно до определен кръг хора; трябва да показва наличието на някакви творчески усилия; и трябва да бъде създадено непрофесионално [9].

И тъй като по дефиниция съдържанието в социалните медии е публично, А. Каплан и М. Хайнлан правят вътрешна класификация на базата на теорията за социалното присъствие (social presence theory) и на теорията за богатството на медийното съдържание (media richness theory). На базата на съотношението между себеразкриване (self-disclosure) / самопредставяне (self-presentation) и социално присъствие (social presence) / богатство на съдържанието (media richness), социалните мрежи се разделят в шест групи – блогове, проекти базирани на сътрудничество (collaborative projects), Социални мрежи (social networking sites), базирани около съдържание общности (content communities), виртуални социални светове и виртуални игрови светове [5].

За съжаление в тази класификация място не успяват да намерят микроблоговете. Както казват и самите автори в по-късно изследване [6], микроблоговете стоят някъде по средата между блоговете и социалните мрежи – присъща им е висока степен на себеразкриване/самопредставяне и средна до ниска степен на социално присъствие/богатство на съдържанието.

Микроблоговете са всъщност комуникативна платформа, позволяваща на потребителите да публикуват кратки текстови съобщения актуализации (updates) за дребни неща, които се случват в живота им – какво четат, за какво си мислят, какво преживяват [7]. Съществуват множество такива платформи, като най-популярната, с над 200 милиона потребители [13], е Twitter.

За да може най-точно да се разбере защо Twitter стои сякаш вън от класификацията на социалните медии ще разгледаме комуникативните особености на платформата, сравнявайки я с най-близките до нея – блоговете и социалните мрежи (SNSs). За целта ще използваме класическия модел от теорията на комуникацията [8] и теорията на информацията [10]: източник на информация – предавател – канал – приемник – получател на информацията, като ще го адаптираме към междуличностната комуникация на базата на дефиницията за комуникация на Тусен – „комуникацията е изграждане на кодирани отношения между отправител и получател при условие, че и двамата могат да си разменят ролите“ [11].

Така се получават два специфични вида комуникация, които ще бележим така:

  1. Общуване – двамата комуниканти могат да бъдат и отправители и получатели на информация. Тоест комуникацията е равнопоставена, като процесът на общуване (т.е. предаване на информация) е двупосочен;
  2. Информиране – комуникацията е силно йерархична – отправителят и получателят не могат да разменят ролите си и процесът на общуване е винаги еднопосочен – информацията има движение от отправител към получател.

Комуникативни особености на Twitter:

Отправителят (адресантът) е  постоянен, личен и явен, когато е обикновен потребител, и постоянен, колективен и скрит, когато е корпоративен потребител. Потребителят по подразбиране е автор на всички съобщения. При корпоративен потребител за отправител се подразбира целият екип на фирмата.

Получател (адресат) е колективен и косвен. Поради спецификата на платформата отправителят не е в състояние да прецизира получателя – всички съобщения са по подразбиране публични и се индексират от търсещите машини.

Съобщението е преобладаващо вербално – на естествен език, в комбинация с хипертекст, които отпраща извън пределите на платформата, за да представи друго информационно съдържание. Езиковата част на съобщението е коментар към съдържанието, към което хипертекстът отпраща.

Специфична форма на вътрешно платформена организация на хипертекстовете са хаштаговете (hash-tag) и позоваванията на други потребители.

Формата на съобщението е писмена, като единственият начин за постигане на допълнителна афективност е словореда на съобщението.

Комуникативният канал е само зрителен. Съобщението е само текстово.

Видът комуникацияе общуване. Всеки един регистриран потребител може да коментира вече публикувано съобщение, като коментарът и първоначалното съобщение са на едно и също йерархично ниво – отговорите са организирани чрез хипертекстово позоваване на първоначалния отправител.

Twitterи микроблоговетев сравнение с останалите социални медии

Както става видно още от самото им название, микроблоговете са пряк наследник на блоговете. Най-съществената им разлика е дължината на съобщението – докато, на теория, при блоговете можем да имаме неограничено по обем съобщение, микроблоговете ограничават до 140 символа, както е при Twitter, например.

Именно появата на новата блогинг система е това, което кара потребителите да преосмислят платформата на блоговете като място за доста по-дълги съобщения, които предполагат наличието на много повече информация и по-задълбоченото й коментиране [3]. По този начин блоговете се преутвърждават до разбиране, близко до това от „Отворения дневник“ на К. Пинянез.

За микроблоговете обаче е присъщо моментално споделяне за дребни събития, които се случват в живота на потребителя [7]. Така те се доближават до разбирането на Дж. Бъргър за weblog като място, където събира списък с линкове, събирани от прекараното време в интернет. Като допълнение, системите за микроблогинг се появяват във времето, когато се забелязва съзнателното отдръпване на потребителите от блоговете – поради нежелание да списват големи обеми текстове достатъчно често и липсата на какво ново да се каже [2].

Точно споделянето на малки детайли, които са значими в конкретен момент от живота на потребителя утвърждава микроблоговете като платформа. Независимо дали потребителят ще изпрати съобщение относно емоционалното състояние, къде се намира в момента, коя книга чете, или препратка към любима песен, интересна новинарска статия или под., заедно (или без) свой собствен коментар, това е все значимо за него към момента на изпращане на съобщението. Проследявайки множество такива съобщения във времето спомага за изграждането на цялостно фоново знание (ambient awareness) относно всекидневния живот на потребителя, което би останало скрито при относителна рядкост на социалните контакти. Именно по това микроблоговете се доближават до социалните мрежи (SNSs) – възможността за онлайн поддържане на латентни социални връзки, които са започнали офлайн, но биха се разпаднали без социалните медии [14].

Много съществена разлика между микроблоговете и социалните мрежи е характерът на потребителския профил. Докато социалните мрежи са затворени системи, като всеки потребител има възможността да контролира каква част от споделяните съобщения ще бъдат публични, или видими само за (част от) ограничен кръг хора, то Twitter има само два възможни модела – или напълно публичен профил, или напълно затворен до определена група хора. Напълно публичния профил е зададен по подразбиране и преобладаващата част от потребителите имат именно такъв [5], [2]. Тази публичност на профила се наследява от блоговете, които имат висока степен на самопредставяне [5], и липса на възможност за контролиране на потенциалната аудитория.

Публичността предопределя и характера на отправяните съобщения. Тъй като се знае, че по подразбиране всяко съобщение е публично, то отправителите (трябва да) съобразяват каква ще е споделяната информация. Именно поради това микроблоговете се смятат за платформи за самопредставяне, която обаче е и изключително удобна за виртуално воайорстване или ексхибиционизъм [5] – текстовата им природа, и ограничението в дължината на съобщението предопределят високата информационна стойност на всяко съобщение (в контекстов или глобален план) и препотвърждават лингвистичната теза, че говореното за дадено събитие е много по-вълнуващо от самото събитие [5], [1].

От блоговете Twitter наследява и характера на отправителя. Както и при блоговете и при микроблоговете поради публичността на предоставеното съдържание (съобщенията) всеки може да го прочете, но е необходимо отправителят да представлява важна за читателя личност, или да предоставя информация, която е значима за читателя, за да стане той „последовател“ (follower) на отправителя и всяко съобщение на отправителя да бъде изтласквано (push) до главната страница на Twitter на читателя. Ако съобщението представлява някакъв интерес за читателят, той може повторно да го публикува чрез своя потребителски профил, като по този начин го изтласка повторно (push).

Друга много съществена особеност при комуникативния модел на Twitter произлиза именно от ограничението в обема на съобщението. Тъй като 140 знака не са достатъчни за подробно излагане дори на прости идеи, твърде често самите съобщения съдържат в себе си хипертекст, отпращащ вън от микроблогинг системата. Всъщност ролята на самото съобщение е да предизвика достатъчен интерес, които да отпрати получателят да издърпа (pull) нужната информация извън платформата. Така се получава уникалният комуникативен модел, за който говорят А. Каплан и М. Хайнлан: изтласкване-изтласкване-издърпване (push-push-pull) [5], който не е особено характерен за блоговете, а е по-присъщ на социалните мрежи.

За разлика от социалните мрежи обаче, микроблоговете поддържат система за хипертекстова връзка вътре в платформата под формата на тагове (хаштагове), които прегрупират и показват всички съобщения, съдържащи търсения таг.

По същият начин е организирано и равноправното общуване между потребителите – съобщение, насочено към друг потребител съдържа в себе си хипертекстова връзка, започваща с “@”, която препраща към потребителя, и съобщението се появява в профилите и на двамата потребители. Коментирането на вече съществуващо съобщение дублира горния модел като по този начин се осъществява един продължителен, нефиксиран във времето, диалог, в които всички участници са равнопоставени.

Този комуникативен модел, толериращ поддържането на равнопоставена комуникация се отличава от комуникативния модел на блоговете, където комуникацията е йерархична, и всички коментари, относно съобщението не се явяват на същото йерархично ниво като съобщението.

Но тъй като коментирането, или изобщо воденето на активно общуване не е задължително за комуникативната среда на микроблоговете, то остава отворен въпросът доколко те са среда за активна комуникация и доколко са средства за еднопосочно предаване на информация – един вид рекламен канал за корпоративни клиенти. Но именно защото платформата предлага възможност за равнопоставена комуникация между потребителите си, всякакви опити за използването й като канал за разпространяване на еднопосочно насочена информация са обречени на провал – корпоративният отправител вътре в микроблоговете е на същото йерархично ниво с обикновения потребител и следователно отказът от водене на активно общуване може да доведе до сериозни негативни последици върху корпоративния потребител [5].

Използвана литература:

[1] Baruh, L. Publicized intimacies on reality television: An analysis of voyeuristic content and its contribution to the appeal of reality programming. Journal of Broadcasting and Electronic Media, 53(2)/2009, 190—210.

[2] Dean, Jodi. „The Death of Blogging.“ In: Feedback and Capture in the Circuits of Drive, 33-61. Cambridge: PolityPress, 2010

 [3] Zhao, D. & Rosson, M.B. 2009. How and why people Twitter: The role that micro-blogging plays in informal communication at work. Proceedings of GROUP 2009 (pp. 243-252). New York: ACM.

[4] DiNucci, D., Fragmented Future, In: Print, No.53(4)/1999, p.32

[5] Kaplan Andreas M., Haenlein Michael. The early bird catches the news: Nine things you should know about micro-blogging, Business Horizons, 54(2)/2011

[6] Kaplan, A. M., & Haenlein, M. Users of the world, unite!The challenges and opportunities of social media, Business Horizons, 53(1)/2010

[7] McFedries, P. Technically speaking: All a-twitter. IEEE Spectrum, 44(10)/2007, 84.

[8] Miller, K., Communication Theories: Perspectives, processes, and contexts. 2nd edition. New York: McGraw-Hill, 2005

[9] Participative web and user-created content: Web 2.0, wikis, and social networking. Paris: Organisation for Economic Co-operation and Development, 2007

[10] Shannon,C.E., A mathematical theory of communication,’ Bell System Technical Journal, vol. 27, pp. 379-423 and 623-656, July and October, 1948.

[11] Toussaint, B.,Qu’est-ceque la Sémiologie?, Privat, 1978

[12] Decrem B., Introducing Flock Beta1, 13.06.2006, available from: http://www.flock.com/node/4500 , retrieved 19.09.2011

[13] Sheilds, M., Twitter co-founder Jack Dorsey rejoins company, BBC. March 28, 2011, available from: http://www.bbc.co.uk/news/business-12889048, last retrieved 02.11.2011

[14] Boyd, D. M., & Ellison, N. B. (2007), Social network sites: Definition, history, and scholarship, In: Journal of Computer-Mediated Communication, vol.13, article 11, Indiana University Press

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: