Архив

социални медии

През 1999 г. Д. ДиНучи говори за появата на ново еволюционно стъпало на интернет като го нарича Web 2.0 [4]. Въпреки че по нейните разбирания достъпът до интернет на крайния потребител непрекъснато ще расте, като потребителят ще започва да използва все повече и различни платформи, през които да има свързаност, което ще доведе до нарастване на необходимостта от съдържание, оптимизирано за различни платформи и устройства, и именно това тя определя като Web 2.0, то ние днес разбираме нещо съвсем различно под този термин.

Несъмнено точно разрастването на кръга интернет потребители доведе до съвременното разбиране, което имаме за интернет като за място за сътрудничество. Или, при Web 1.0 интернет пространството се мисли като източник на информация, а при Web 2.0, вече е станало пространство за съучастие (participatory Web) [12]. Не без основание А. Каплан и М. Хайнлан обаче изтъкват че това ново разбиране е всъщност връщане към корените на интернет – „все пак, интернет стартира като нищо повече от една огромна система за оповестяване на бюлетини“ [6] – Bulletin Board System (BBS). Но технологичния напредък от края на 70. години на 20. век, и най-вече в последните няколко години, направи споделянето и съучастието в интернет днес (тоест Web 2.0) коренно различно от това, което е било по времето на BBS.

Всъщност най-лесния начин за описване на Web 2.0 са трите му най-отличителни характеристики:

  1. Rich Internet Application (RIA) – интернет базираното съдържание по нищо не отстъпва на леснотата на достъпа и графичното оформление на десктоп-базираното съдържание;
  2. Ориентирана към услугите архитектура (Service-oriented architecture, SOA) – възможността интернет приложенията и съдържанието да могат много лесно да се интегрират с други приложения;
  3. Социалните медии (Social Media).

Социални медии

Социалните медии, по дефиницията на А. Каплан и М. Хайнлан [6] са група интернет базирани приложения, изграждащи идеологическата и технологична основа на Web 2.0, и които позволяват създаването и обмяната на генерирано от потребителя съдържание (User Generated Content, UGC).

Генерираното от потребителя съдържание, за да се счита за такова, трябва да бъде публикувано или на публично достъпен уебсайт, или в социална мрежа (social networking site, SNS), където да е достъпно до определен кръг хора; трябва да показва наличието на някакви творчески усилия; и трябва да бъде създадено непрофесионално [9].

И тъй като по дефиниция съдържанието в социалните медии е публично, А. Каплан и М. Хайнлан правят вътрешна класификация на базата на теорията за социалното присъствие (social presence theory) и на теорията за богатството на медийното съдържание (media richness theory). На базата на съотношението между себеразкриване (self-disclosure) / самопредставяне (self-presentation) и социално присъствие (social presence) / богатство на съдържанието (media richness), социалните мрежи се разделят в шест групи – блогове, проекти базирани на сътрудничество (collaborative projects), Социални мрежи (social networking sites), базирани около съдържание общности (content communities), виртуални социални светове и виртуални игрови светове [5].

За съжаление в тази класификация място не успяват да намерят микроблоговете. Както казват и самите автори в по-късно изследване [6], микроблоговете стоят някъде по средата между блоговете и социалните мрежи – присъща им е висока степен на себеразкриване/самопредставяне и средна до ниска степен на социално присъствие/богатство на съдържанието.

Микроблоговете са всъщност комуникативна платформа, позволяваща на потребителите да публикуват кратки текстови съобщения актуализации (updates) за дребни неща, които се случват в живота им – какво четат, за какво си мислят, какво преживяват [7]. Съществуват множество такива платформи, като най-популярната, с над 200 милиона потребители [13], е Twitter.

За да може най-точно да се разбере защо Twitter стои сякаш вън от класификацията на социалните медии ще разгледаме комуникативните особености на платформата, сравнявайки я с най-близките до нея – блоговете и социалните мрежи (SNSs). За целта ще използваме класическия модел от теорията на комуникацията [8] и теорията на информацията [10]: източник на информация – предавател – канал – приемник – получател на информацията, като ще го адаптираме към междуличностната комуникация на базата на дефиницията за комуникация на Тусен – „комуникацията е изграждане на кодирани отношения между отправител и получател при условие, че и двамата могат да си разменят ролите“ [11].

Така се получават два специфични вида комуникация, които ще бележим така:

  1. Общуване – двамата комуниканти могат да бъдат и отправители и получатели на информация. Тоест комуникацията е равнопоставена, като процесът на общуване (т.е. предаване на информация) е двупосочен;
  2. Информиране – комуникацията е силно йерархична – отправителят и получателят не могат да разменят ролите си и процесът на общуване е винаги еднопосочен – информацията има движение от отправител към получател.

Комуникативни особености на Twitter:

Отправителят (адресантът) е  постоянен, личен и явен, когато е обикновен потребител, и постоянен, колективен и скрит, когато е корпоративен потребител. Потребителят по подразбиране е автор на всички съобщения. При корпоративен потребител за отправител се подразбира целият екип на фирмата.

Получател (адресат) е колективен и косвен. Поради спецификата на платформата отправителят не е в състояние да прецизира получателя – всички съобщения са по подразбиране публични и се индексират от търсещите машини.

Съобщението е преобладаващо вербално – на естествен език, в комбинация с хипертекст, които отпраща извън пределите на платформата, за да представи друго информационно съдържание. Езиковата част на съобщението е коментар към съдържанието, към което хипертекстът отпраща.

Специфична форма на вътрешно платформена организация на хипертекстовете са хаштаговете (hash-tag) и позоваванията на други потребители.

Формата на съобщението е писмена, като единственият начин за постигане на допълнителна афективност е словореда на съобщението.

Комуникативният канал е само зрителен. Съобщението е само текстово.

Видът комуникацияе общуване. Всеки един регистриран потребител може да коментира вече публикувано съобщение, като коментарът и първоначалното съобщение са на едно и също йерархично ниво – отговорите са организирани чрез хипертекстово позоваване на първоначалния отправител.

Twitterи микроблоговетев сравнение с останалите социални медии

Както става видно още от самото им название, микроблоговете са пряк наследник на блоговете. Най-съществената им разлика е дължината на съобщението – докато, на теория, при блоговете можем да имаме неограничено по обем съобщение, микроблоговете ограничават до 140 символа, както е при Twitter, например.

Именно появата на новата блогинг система е това, което кара потребителите да преосмислят платформата на блоговете като място за доста по-дълги съобщения, които предполагат наличието на много повече информация и по-задълбоченото й коментиране [3]. По този начин блоговете се преутвърждават до разбиране, близко до това от „Отворения дневник“ на К. Пинянез.

За микроблоговете обаче е присъщо моментално споделяне за дребни събития, които се случват в живота на потребителя [7]. Така те се доближават до разбирането на Дж. Бъргър за weblog като място, където събира списък с линкове, събирани от прекараното време в интернет. Като допълнение, системите за микроблогинг се появяват във времето, когато се забелязва съзнателното отдръпване на потребителите от блоговете – поради нежелание да списват големи обеми текстове достатъчно често и липсата на какво ново да се каже [2].

Точно споделянето на малки детайли, които са значими в конкретен момент от живота на потребителя утвърждава микроблоговете като платформа. Независимо дали потребителят ще изпрати съобщение относно емоционалното състояние, къде се намира в момента, коя книга чете, или препратка към любима песен, интересна новинарска статия или под., заедно (или без) свой собствен коментар, това е все значимо за него към момента на изпращане на съобщението. Проследявайки множество такива съобщения във времето спомага за изграждането на цялостно фоново знание (ambient awareness) относно всекидневния живот на потребителя, което би останало скрито при относителна рядкост на социалните контакти. Именно по това микроблоговете се доближават до социалните мрежи (SNSs) – възможността за онлайн поддържане на латентни социални връзки, които са започнали офлайн, но биха се разпаднали без социалните медии [14].

Много съществена разлика между микроблоговете и социалните мрежи е характерът на потребителския профил. Докато социалните мрежи са затворени системи, като всеки потребител има възможността да контролира каква част от споделяните съобщения ще бъдат публични, или видими само за (част от) ограничен кръг хора, то Twitter има само два възможни модела – или напълно публичен профил, или напълно затворен до определена група хора. Напълно публичния профил е зададен по подразбиране и преобладаващата част от потребителите имат именно такъв [5], [2]. Тази публичност на профила се наследява от блоговете, които имат висока степен на самопредставяне [5], и липса на възможност за контролиране на потенциалната аудитория.

Публичността предопределя и характера на отправяните съобщения. Тъй като се знае, че по подразбиране всяко съобщение е публично, то отправителите (трябва да) съобразяват каква ще е споделяната информация. Именно поради това микроблоговете се смятат за платформи за самопредставяне, която обаче е и изключително удобна за виртуално воайорстване или ексхибиционизъм [5] – текстовата им природа, и ограничението в дължината на съобщението предопределят високата информационна стойност на всяко съобщение (в контекстов или глобален план) и препотвърждават лингвистичната теза, че говореното за дадено събитие е много по-вълнуващо от самото събитие [5], [1].

От блоговете Twitter наследява и характера на отправителя. Както и при блоговете и при микроблоговете поради публичността на предоставеното съдържание (съобщенията) всеки може да го прочете, но е необходимо отправителят да представлява важна за читателя личност, или да предоставя информация, която е значима за читателя, за да стане той „последовател“ (follower) на отправителя и всяко съобщение на отправителя да бъде изтласквано (push) до главната страница на Twitter на читателя. Ако съобщението представлява някакъв интерес за читателят, той може повторно да го публикува чрез своя потребителски профил, като по този начин го изтласка повторно (push).

Друга много съществена особеност при комуникативния модел на Twitter произлиза именно от ограничението в обема на съобщението. Тъй като 140 знака не са достатъчни за подробно излагане дори на прости идеи, твърде често самите съобщения съдържат в себе си хипертекст, отпращащ вън от микроблогинг системата. Всъщност ролята на самото съобщение е да предизвика достатъчен интерес, които да отпрати получателят да издърпа (pull) нужната информация извън платформата. Така се получава уникалният комуникативен модел, за който говорят А. Каплан и М. Хайнлан: изтласкване-изтласкване-издърпване (push-push-pull) [5], който не е особено характерен за блоговете, а е по-присъщ на социалните мрежи.

За разлика от социалните мрежи обаче, микроблоговете поддържат система за хипертекстова връзка вътре в платформата под формата на тагове (хаштагове), които прегрупират и показват всички съобщения, съдържащи търсения таг.

По същият начин е организирано и равноправното общуване между потребителите – съобщение, насочено към друг потребител съдържа в себе си хипертекстова връзка, започваща с “@”, която препраща към потребителя, и съобщението се появява в профилите и на двамата потребители. Коментирането на вече съществуващо съобщение дублира горния модел като по този начин се осъществява един продължителен, нефиксиран във времето, диалог, в които всички участници са равнопоставени.

Този комуникативен модел, толериращ поддържането на равнопоставена комуникация се отличава от комуникативния модел на блоговете, където комуникацията е йерархична, и всички коментари, относно съобщението не се явяват на същото йерархично ниво като съобщението.

Но тъй като коментирането, или изобщо воденето на активно общуване не е задължително за комуникативната среда на микроблоговете, то остава отворен въпросът доколко те са среда за активна комуникация и доколко са средства за еднопосочно предаване на информация – един вид рекламен канал за корпоративни клиенти. Но именно защото платформата предлага възможност за равнопоставена комуникация между потребителите си, всякакви опити за използването й като канал за разпространяване на еднопосочно насочена информация са обречени на провал – корпоративният отправител вътре в микроблоговете е на същото йерархично ниво с обикновения потребител и следователно отказът от водене на активно общуване може да доведе до сериозни негативни последици върху корпоративния потребител [5].

Използвана литература:

[1] Baruh, L. Publicized intimacies on reality television: An analysis of voyeuristic content and its contribution to the appeal of reality programming. Journal of Broadcasting and Electronic Media, 53(2)/2009, 190—210.

[2] Dean, Jodi. „The Death of Blogging.“ In: Feedback and Capture in the Circuits of Drive, 33-61. Cambridge: PolityPress, 2010

 [3] Zhao, D. & Rosson, M.B. 2009. How and why people Twitter: The role that micro-blogging plays in informal communication at work. Proceedings of GROUP 2009 (pp. 243-252). New York: ACM.

[4] DiNucci, D., Fragmented Future, In: Print, No.53(4)/1999, p.32

[5] Kaplan Andreas M., Haenlein Michael. The early bird catches the news: Nine things you should know about micro-blogging, Business Horizons, 54(2)/2011

[6] Kaplan, A. M., & Haenlein, M. Users of the world, unite!The challenges and opportunities of social media, Business Horizons, 53(1)/2010

[7] McFedries, P. Technically speaking: All a-twitter. IEEE Spectrum, 44(10)/2007, 84.

[8] Miller, K., Communication Theories: Perspectives, processes, and contexts. 2nd edition. New York: McGraw-Hill, 2005

[9] Participative web and user-created content: Web 2.0, wikis, and social networking. Paris: Organisation for Economic Co-operation and Development, 2007

[10] Shannon,C.E., A mathematical theory of communication,’ Bell System Technical Journal, vol. 27, pp. 379-423 and 623-656, July and October, 1948.

[11] Toussaint, B.,Qu’est-ceque la Sémiologie?, Privat, 1978

[12] Decrem B., Introducing Flock Beta1, 13.06.2006, available from: http://www.flock.com/node/4500 , retrieved 19.09.2011

[13] Sheilds, M., Twitter co-founder Jack Dorsey rejoins company, BBC. March 28, 2011, available from: http://www.bbc.co.uk/news/business-12889048, last retrieved 02.11.2011

[14] Boyd, D. M., & Ellison, N. B. (2007), Social network sites: Definition, history, and scholarship, In: Journal of Computer-Mediated Communication, vol.13, article 11, Indiana University Press

Реклами
Статията изследва съвременното състояние на българските блогове, с оглед на тяхната еволюция като относително ново явление в България, което засилва своето влияние и се утвърждава не само чрез лавинообразното си завладяване на българоезичната онлайн действителност, но и чрез ясното му смесване с публицистиката (преимуществено с онлайн разновидността ѝ).Разглежда проблема за преплитането на медия и блог, в контекста на различните видове блогове и пред вид социалния им характер, с оглед на досегашното им развитие, на базата на което се правят теоретични обобщения и прогностика относно бъдещето им развитие.В последните 5 години кръгозора на множество изследователи, от редица научни сфери – като се започне от невъобразимото многообразие на хуманитаристиката, та се стигне до теорията на информатиката и информационните технологии, се обърна към така наречените социални мрежи, или както условно се наричат Web 2.0. Забележитен е фактът, че всички те говорят за едно смесване между социалните платформи и другата „виртуална реалност“, характеризираща се със своята периодичност – медиите. И твърде голяма част от тези изследователи намират това смесване за видимо, и то в полза на медиите. Нова главнна буква по темата беше проектозакон от лятото на миналата година, където блоговете се приравняваха на медия.
Подобно построение е до голяма степен плод на недовиждане при обобщаванията на иначе твърде точно формулирани тези, въз основа на наблюдения.
За нас такова смесване между медия и блог, е не само теоретически възможно, но и напълно случващо се в момента, но в посока на инкорпориране на типа комуникация, присъщ на социалните платформи в мрежата в съвременните български медии.
Настоящото писане ще се опита да го докаже.
История на блога
Всеобщо признато е схващането, че първообраз на съвременните блогове са онлайн дневниците. Пръв подобен дневник се смята „Отвореният дневник“ на Клаудио Пинянез, чиято първа публикация е от 24.11.1994г. Изобщо не е за подценяване фактът, че това е и манифестна публикация – там Пинянез обяснява функцията на страницата: „Неизказани мисли, точно затова пиша този отворен дневник. За чувства, идеи, прочувствени мисли, които никое приятелско ухо не е успяло да чуе“ (по Кръстев, 2010).
В последните дни на 1997-ма Джон Бъргър използва думата weblog, с който описва списъка с линкове, събирани от прекараното време в интернет. Питър Мерхолц разделя термина на две думи – we blog, откъдето идва и днешното наименование. Поради спецификата на английския език, където една и съща дума може да функционира и като име, и като глагол, постепенно blog се намалага и като глагол, от който се образува името за деятел blogger. За негов баща се смята Ивън Уилямс, като той създава безплатна платформа за лични дневници Blogger.com през 1999г. (Кръстев 2010). До този момент блоговете са поле за изразяване на тесен кръг. Този факт коренно се променя по време на събитията на 11 септември 2001г., когато благодарение на личните коментари и свидетелства на блогъри, блоговете стават бърз източник на информация.
С постепенното си налагане във все по-широки кръгове от обществото, се забелязва разрастване на свързаността между потребителите, които създават връзки и препратки към други сайтове и така се образуват цели възли от взаимосвързани сайтове.
Натрупването на множество активни блогъри довежда от една страна до образуването на блог-агрегатори, обединяващи на едно място на публикации от различни блогове, и от друга до така наречената „смърт на блоговете“, изразяваща се в отдръпване на масата от активното блогване.
Съвременно разбиране за блог
Блогът (контаминация от англ. web, мрежа, и log, дневник, или мрежови дневник) е вид сайт или част от сайт. Блоговете обикновено се поддържат от личност(и), редовно вписващ(и) коментари, описание на събития, или всякакъв друг вид информация, била тя в писмен вид, във формата на графика, видео или аудио. Съобщенията се показват в обратно хронологичен ред. В общия случай, блоговете са интерактивни и позволяват пасивна форма на комуникация, чрез оставяне на коментари от читателите относно публикацията, освен ако тази опция не е забранена за конкретното съобщение, или блог изцяло. Блоговете се използват като трибуна за свободен глас, и по-нетипично – във функцията да формират и/или видоизменят общественото мнение (Мавродиева 2011).
Видове блогове
Според проучване на цялата блогосфера през 2010 год. 49% от блогърите са от САЩ, 29% от ЕС, 12% от Азия и Тихоакеания, а останалите 10% са поделени между Канада, Мексико и страните от Южна Америка (Sobel 2010). 65% от всички тях блогват като хоби, за 13% това е просто странична дейност, въпреки че отделят значително време по нея, 21% са самонаетите блогъри, или хората със свободни професии, които до известна степен рекламират себе си като пазарен продукт чрез блоговете си, а незначителният 1% са корпоративните блогове.
Както става видно от посочените статистики, блогването е доста жизнен процес на обмен на информация, твърде често не просто информативно, а и с ясни манипулиращи цели. Затова се налага и блоговете да бъдат класифицирани, като към момента има две основни систематизации (Мавродиева 2011) :
– лични, корпоративни и тематични;
– индивидуални, групови и корпоративни.
Twitter или смъртта на блоговете
През 2006-та година се появява нова платформа за блогване – twitter, като революционното в нея е ограничаването на дължината на съобщението до 160 знака – точно колкото е стандартната дължина на един SMS. Тази наглед твърде безперспективна идея днес е в челната тройка по нетна стойност сред социалните мрежи, оценена на 7,7 млрд. долара. Явно тя се оказва силно адаптивна, защото преди години през мрежата ѝ беше пуснато съобщение от орбитална станция в космоса; в редица големи държави системата поддържа обновяване на съдържанието чрез SMS от мобилни телефони. И резонният въпрос – защо? Ние виждаме в това не само отражение на бързо развиващата се тенденция за така нареченото уебписане, за което ще стане дума по-долу, но и ефекта на умората, или пренасищането.
През лятото на 2007г. се отчита отдръпване от блогове, въпреки непрекъснато нарастващия им брой. Или както се изразява Дийн, „блоговете са били убити от скука, успех, и дори по-нови медии“ (Dean 2010, 33). Става дума от съзнателно отдръпване, поради изчерпването на желанието на блогърите да списват достатъчно често и липсата на какво ново да се каже вече – „Едни и същи хора, казващи едни и същи неща. Отегчаващо. Отегчаващо. Отегчаващо“ (Dean 2010, 33). Това е вече смъртта на блога, такъв какъвто го имахме досега – трибуна за лична изява. Както отбелязва същият автор, от тогава насетне се забелязва засилване на списването на блог с търговски цели, или значителен превес на активността и читаемостта на новинарските, или колективните/тематичните блогове (Dean 2010).
Българската блогосфера
Всички пишещи по въпроса са единодушни, че всички тенденции за развоя на блоговете към момента се движат с няколкогодишно закъснение спрямо Запада. Като начало на българските блогове се смята блога на Георги Варзоновцев, започнат в началото на 2001г. (Кръстев 2010). Повечето изследователи говорят за закъснение от 4-5 години. По-интересна перспектива дава Орлин Спасов, изтъквайки че в съвременното общество подобно деление на тук и там не е уместно, защото чрез интернет вече всичко е тук – един процес започнал вече веднъж някъде, доста бързо се догонва във всички останали части на света (Спасов 2008). Симпатизираме на подобно схващане, именно защото в момента в България се забелязва „скоростно догонване“ – декларативното отдръпване на Светла Иванова от официалното и репрезентативно списване.
Българската блогосфера от гледище на теория на комуникацията
При наше проучване върху част от най-посещаваните български блогове от всяка една от горепосочените категории, и вземайки предвид адресат, адресант, вид и форма на събощението, комуникативните канали, вида, кода, контекста и целта на комуникацията, стигнахме до следните изводи:
 Блоговете имат индивидуален адресант, насочил събощението си към колективен адресат.
 Адресатът винаги остава косвен, като най-голяма степен на прецизираност на евентуалния възприемател имаме при корпоративния, следван от тематичния блог. Личния блог предоставя най-широко, и почти неконтролируемо, поле за адресат.
 Блоговете са предимно писмени форми на общуване. Наред с буквената графика, често се прибягва и до други графични модели, подсилващи ефекта от внушението. Именно затова личната стилистика на адресанта, както и възможностите му да създава адекватен облик на съобщението е решаваща при акта на комуникация, защото осигурява публика за отправеното съобщение.
 Избягват се слухови, или синкретични по своя код съобщения – явно поради усещането за влизане в полето на подкаста, или на сайтовете на видеообмен.
 Комуникацията все пак си остава йерархична – по-скоро става дума за множество монолози, които могат да бъдат пасивно коментирани, отколкото за диалогична форма на общуване.
 Твърде широк контекст – най-вече поради възможността за целенасочен свободен избор от страна на отправителя на съобщението. Характерна е възможността за висока степен на динамика на конкретния констекст – с оглед конкретното съобщение, темата му, или цялостен завой в идеологията на блога.
 Целта на блоговете е основно възействаща, като чисто информативната е най-тясно застъпена, а споделянето е сърцевината на комуникативния акт, от която другите две произлизат (Цонев 2011).
Уебписането
Не е нужно да се цитира когото и да е по отношение на новата действителност на писане, защото на всички ни е пределно ясно, поради всекидневното ни сблъскване с проблема, че начина на писане сериозно се променя. Все повече се налага едно, както се струва на повечето хуманитаристи, силно математизирано писане – кратки и прости изречения, силна информативна наситеност, извеждане на темата/темите още в началото на текста, обособяване на линкове при ключови думи, цитирания, силната накъсаност при представяне на множество тези в един текст – на всяка теза отговаря един абзац (Мавродиева 2010), напълно ясна осъзнатост на употребата на стилистично маркирани форми и синкретични по същността си съобщения (Цонев 2011). Дори се появиха своего рода теоретици на уебписането, като Garth Buchholz.
Това повлича със себе си и промяна на нагласите на читателите.
Напоследък вес повече се налага мнението, че проводник и утвърдител на такова писане са програмите за интернет комуникация, които служат основно за писмен тип комуникация, но предвид реалното време на случване на комуникативния акт, се налага силна синтезираност и езикова икономия, изразяваща се в съкращения, от една страна, и в проникване на фонетичен тип писане на основата на разговорния език, от друга. В този тип комуникация се забелязва силното влияние на английския език, откъдето се черпят не само лексеми, словоформи и корени, но и дори готови съкращения, наред с доста добре осъзнатият конотативен потенциал на текстовата графика – все повече се утвърждава писането на кирилица като стилово неутрално, а използването на всякакви други графични средства за изразяване на съдържание на български език се смятат за стилистично маркирани в една или друга посока. Както отбелязват някои (Мавродиева 2010), в момента блогърите все още търсят своята стилова ниша. Но не смятаме, че за някого би било изненада, ако кажем, че сега-засега езикът на блогърите силно клони към разговорния език, като същевременно използва похвата на колажирането, които редица изследователи намират в новата ни публицистика.
Смятаме, че е напълно адекватно този развой да бъде погледнат и през погледа на естествения развой на разбирането за писане и четене – както имаме развой от големия размах на европейските реалисти от 19 век до малоформатните романи от средата и края на 20 век (да сравним например Балзак с Камю). На съвременно равнище „стария“ начин на писане все повече се възприема за елитарен, а новият – уебписането, за един вид демократичен. Тоест нагласите са вече не стилистика -> послание/информация, а информация -> стилистика. Навярно някъде тук се корени и бурния разцвет на т.нар. масова литература, въпреки успешното адаптиране на някой съвременни американски автори към „елитарна литература“ в съобразен с масовото писане стил (Джефри Юдженидис, например).
Медийният потенциал
Сред твърде голяма част от пишещите за блоговете, много натрапчиво се набива на очи твърдението за блогът като медия. И не става дума само за българоезичните изследователи. И всички те търсят вървенето на блоговете към традиционния тип медии, изследват стилистиката, лъкатушенето ѝ в достигането на езика на медиите и т.н. В същото време се забелязва смесване между ясно личностна позиция и обобщена позиция в интернет базираните социални платформи (Спасов 2007), което се тълкува като преход на явлението от журналистическия език към блоговете и в това се търси началото на метормофата на блоговете в „пълноценни“ медии. На подобно мнение е и Георги Лозанов (Лозанов 2010), който пък достига до абсурдното за нас гледище, че не блоговете са медията, а интернет. По същата логика можем да твърдим, че и хартията само по себе си е медия, защото на нея може да се отпечата вестник, или че атмосферата е медия, защото в нея разпръскваме видео и звук – приписване на частна функция като обща характеристика на цялото.
Същевременно същите автори говорят и за влиянието, което развитието на web 2.0 има върху класическите медии – как ги е накарало да променят начините си за поднасяне на информация, да започнат да мислят интернет вариантите си не просто като електронно копие на традиционния си формат, а като отделна, вече социализирана, медия. И тук питаме, от къде е влиянието, и върху какво? Мисля, че въпросът беше достатъчно риторичен. А доколко наистина се случва „социализация“ на медии, би трябвало да се съгласим с мнението на Афандьопа (Афандьопа 2007), че по-скоро става дума за псевдодемократизация на общуването и да го допълним (от гледната ни точка 4 години след публикацията му), че по-скоро се родиха нови, паралелни онлайн медии, носещи името на традиционните – визираме рубрики от типа на интернет емисиите новини на btv, и отварянето на всички медии към публикации, оценявания, качване на съдържание от потребители и т.н.
Но защо блоговете, въпреки привидното си приближаване към медията носят само потенциал да се превърнат в медии? Както стана ясно от предходните раздели на настоящата статия, блоговете си остават преимуществено лична територия, и поради това, че лежат върху онлайн дневника , колкото и да се променят, все още носят усещането за субективност и индивидуалност на съдържанието. А коя медия желае това? Да не говорим в свободата на изразяване, давана от т.нар. уебписане, от която надали повечето блогъри ще са в състояние да се лишат при изискването за спазване на чист език. Дори е по-правилно да говорим за „бягство“ на журналисти от медиите в блоговете, които им дават свободата на изразяване не само в стилово, но и в идеологическо отношение.
От друга страна, самата комуникативна ситуация е различна – по-скоро иде реч не за един отправител (традиционна медия), пускащ съобщение на обобщен и множествен консуматор, а за множество отправители, публикуващи различни ракурси на една и съща тема, към… неясно кого (Афандьопа 2007) . Мечтата на постмодерния писател! Или както забелязва Ал. Кръстев (Кръстев 2010), става дума за спускане на информация от източника до няколко блогъра, които чрез коментари и оценки я разпространяват до иначе индеферентни получатели.
Но все пак съществува и едно доста елегантно решение, което превръща всички социални платформи, наред с традиционните интернет ресурси в адекватна медия. Това са RSS емисиите. Те дават свободата да не проверявате всички ваши любими сайтове, а да се абонирате за тях. Така всеки път, когато отворите RSS четеца си (бил той на телефона, лаптопа, домашния или служебния компютър), да получите специално издаден за вас своего рода вестник. За съжаление, към момента, поради орязаната си функционалност и сложността за управление си остават по-скоро елитарен лукс, от една страна, а от другата социалните мрежи ги обричат на изчезване – вече почти няма сайт, които да не предлага функцията да вградите частта от него, която сте харесали във фейсбука си. Или казано по-красиво – социалните мрежи убиват това, което може да ги превърне в медия.
Заключение
В заключение може да се каже, че наистина има взаимопроникване между традиционните медии и блоговете, но става дума за съзнателно усвояване на похвати и стратегии на социалните платформи от медиите, както и обратното, но web 2.0 явно се оказва доминиращата страна, което приема само това, което смята, че ѝ е нужно.

Библиография
Dean, Jodi. „The Death of Blogging.“ От Feedback and Capture in the Circuits of Drive, 33-61. Cambridge: Polity Press, 2010.
Sobel, Jon. State of the Blogosphere 2010 Introduction. 11 03, 2010. http://technorati.com/blogging/article/state-of-the-blogosphere-2010-introduction/ (accessed 01 29, 2011).
Афандьопа, О. „Web-медии 2:0.“ в. Култура, 30 ноември 2007 r.
Брезински, Ст. Журналистическа стилистика. Шумен, 2001.
Кръстев, А. „Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици.“ сп. Бизнес секретар, 2010: 18-21.
Лозанов, Г. „Блоговете са нов тип журналистика в медиата интернет.“ Капитал. 16 юли 2010 r. http://www.capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/933618_georgi_lozanov_predsedatel_na_suveta_za_elektronni/ (отваряно на 16 март 2011 r.).
Мавродиева, И. „Българската блогосфера.“ Медии и обществени комуникации. януари 2011 r. http://media-journal.info/?p=item&aid=133 (отваряно на 16 март 2011 r.).
—. „Уебкомуникацията, или комуникация във и чрез мрежата: формална, неформална, верифицираща.“ сп. Бизнес Секретар, 2010: 2-7.
Спасов, О. „Време е за поглед отвъд Web 2.0.“ в. Култура, 11 януари 2008 r.
—. „Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове.“ сп. Социологически проблеми, 2007: 389-408.
Цонев, Г. Блогът като публична комуникация. 16 март 2011 r. https://georgetsonev.wordpress.com/2011/03/16/8/ (отваряно на 17 март 2011 r.).

Текстът представлява курсов проект по Форми и аспекти на публичната комуникация, с ръководител доц. д-р Ваня Зидарова

Блогът (контаминация от англ. web, мрежа, и log, дневник, или мрежови дневник) е вид сайт или част от сайт. Блоговете обикновено се поддържат от личност(и), редовно вписващи коментари, описание на събития, или всякакъв друг вид информация, била тя в писмен вид, във формата на графика, видео или аудио. Съобщенията се показват в обратно хронологичен ред.
В общия случай, блоговете са интерактивни и позволяват пасивна форма на комуникация, чрез оставяне на коментари от читателите относно публикацията, освен ако тази опция не е забранена за конкретното съобщение, или блог изцяло.
Като форма на комуникация (или на себеизразяване), базиран върху онлайн дневника, се появява през 1997год., като насетне ролята му нараства все повече, и в момента дори се наблюдава тенденцията блоговете да се използват като трибуна за свободен глас, и по-нетипично – във функцията да формират и/или видоизменят общественото мнение (Мавродиева, 2011).
Според проучване на цялата блогосфера, както се нарича сумарното тяло на всички блогове, които поради априорното си съществуване в интернет, позволяват да се водят „мълчаливи диалози“ помежду им, а и явно препращане и цитиране, през 2010 год. 49% от блогърите са от САЩ, 29% от ЕС, 12% от Азия и Тихоакеания, а останалите 10% са поделени между Канада, Мексико и страните от Южна Америка (Sobel, 2010). 65% от всички тях блогват като хоби, за 13% това е просто странична дейност, въпреки че отделят значително време по нея, 21% са самонаетите блогъри, или хората със свободни професии, които до известна степен рекламират себе си като пазарен продукт чрез блоговете си, а незначителният 1% са корпоративните блогове.
Към момента, в България има близо 4000 блога, като активни са над 3300 (TopBlogLog, 2011).
Както става видно от посочените статистики, блогването е доста жизнен и повсеместен процес на обмен на информация, твърде често не просто информативно, а и с ясни манипулиращи цели. Затова се налага и блоговете да бъдат класифицирани, като към момента има две основни систематизации (Мавродиева, 2011) :
– лични, корпоративни и тематични;
– индивидуални, групови и корпоративни.
От дадените класификации личи единството в идеята за класифицирането, като разликите са само в областта на именуването – за нас лични и индивидуални, както и групови и тематични напълно съвпадат по обема на своето терминологично съдържание.
Целта на настоящия проект е да изследва комуникативните аспекти на 3 блога от различните типа, като така да се изведат общите положения (ако има такива) помежду им и да се открият типологичните свойсвта, наред с индивидуалните характеристики.
Обект на проекта са:
1. Блогът на Иво Инджев – като представител на индивидуалните;
2. Блогът Царството на Бу – като групов, или тематичен;
3. Блогът на MaxTelecom – като корпоративен.

КОМУНИКАТИВНА СИТУАЦИЯ НА БЛОГОВЕТЕ:
Адресант
1. Иво Инджев – постоянен, личен, неколективен, явен. Всички съобщения са лични от собственика на блога, освен в случайте, когато съдържат цитат от чужда публикация, но в такъв случай или има коментар от адресанта, или самият подбор на цитираното съдържание може да се приеме като достатъчно смислоносещ подбор. Адресанта е явно назован в името на блога и авторството му се подразбира.
2. Царството на Бу – личен, неколективен, явен. В блога е описан отправителят на съобщенията, като по подразбиране той е автора на всички съобщения.
3. MaxTelecom – колективен, скрит, постоянен. Всички публикации са без изяснено лично авторство, тоест могат да се смятат за колективни, от целия екип на фирмата. Поради това авторството е постоянно, и се подразбира като винаги присъщо на колективния автор. Поради това адресантът е скрит – за адресата никога не става ясно кой е конкретния отправител на информационния поток.
Адресат
1. Иво Инджев – колективен, косвен. Поради спецификата на блога, публиката е твърде широка, и въпреки конкретния подразбиращ се адресат, към когото е насочено съобщението, и пред вид факта, че адресанта е публична личност, няма как да се специализира детайлно читателят.
2. Царството на Бу – колективен, косвен. В сравнение с личния, и с корпоративния блог, адресатът на тематичния е твърде стеснен, въпреки че все пак подрабиращата му се косвеност предполага липса на възможност за детайлно филтриране на получателя на съобщението, тематичността му не предполага случайни читатели.
3. MaxTelecom – колективен, косвен. Най-голяма степен на прецизираност на адресата – предполаганите и реалните читатели почти напълно съвпадат.
Съобщение
1. Иво Инджев – вербално. Цялото комуникативно съобщение е изградано само във езикова форма.
2. Царството на Бу – вербално, невербално-графично. Доминантата на съобщението пада върху езиковия му облик, който е допъленен с нагледни илюстрации, таблици, графики и т.н. с цел по-голяма нагледност и образност.
3. MaxTelecom – предимно вербално, невербално-графично. Съобщението е в значителната си част езиково, като към него има прикрепени минимално количество графики, снимки, с цел илюстроване на езиковото съобщение.
Форма на съобщението
1. Иво Инджев – писмено. Следователно косвена комуникация. Носещите повече информативна, или убеждаваща/манипулативна части от съобщението са отделени графично чрез удебеляване, курсив, използване само на главни букви. Използва се само един шрифт, в един цвят, за всички публикации.
2. Царството на Бу – писмено. Следователно косвена комуникация. Носещите повече информация части, или отговорите, на които се отговаря, са отбелязани в курсив, одебелени са, в различен шрифт и цвят; отговорите и систематизираната информация е представена в списъчен вид.
3. MaxTelecom – писмено. Следователно косвена комуникация. Всяка публикация има графично отделено резюме, оформено като подзаглавие. Отделните части на съобщението са отделени с микрозаглавия, които са одебелени. Името на фирмата е винаги представено в маркиран цвят – червено. Същинският текст на съобщението е графично неутрален.
Комуникативни канали
1. Иво Инджев – зрителен. Използва само зрителния канал.
2. Царството на Бу – зрителен. Използва само зрителния канал. Възможни, но редки, препратки в публикация до смесени – звуково-зрителни източници.
3. MaxTelecom – зрителен. Използва само зрителния канал.
Вид комуникация
1. Иво Инджев – йерархична. Класически пример за информиран, даващ информация на възприемащ. Реален диалог, променящ комуникацията е невъзможен. Възможността за коментиране не превръща комуникативния акт в диалог, защото темата е поставена от адресанта, и евентуалният диалог във формата на коментари, би бил не между адресант и адресат на блоговото съобщение, а измежду неговите адресати, коментиращи го, като включването на първоначалния адресант изобщо не е вътрешнозадължителна.
2. Царството на Бу – йерархична. Споделяне на информация и опит от адресанта с адресатите. Възможна демократична (диалогична) комуникация между множеството адресати на съобщението.
3. MaxTelecom – йерархична. Довеждане на адресатите до знание относно новини свързани или фирмата, или с теми, косвено засягащи предмета ѝ на дейност.
Код
1. Иво Инджев – езиков, в потенциална комбинация с други визуални. Адресантът се придържа към публицистичния стил с всичките му присъщи особености, като се забелязва ясно очертана тенденция да се придържа максимално близко до книжовноезиковата норма и активния речников запас, като прибягванията до пасивния речник, или дори минималните отклонения са силно стилово маркирани. Наблюдава се тънък усет за проблематизиране по темата на съобщението, посредством чисто езикови похвати.
2. Царството на Бу – езиков, с честа комбинация от други визуални. Използва се основно разговорен стил, или по-скоро градско койнѐ, придържащо се в основни линни до правописа, но все пак служещо си с жаргонизми, битовизми и т.н, наред със специфична (терминологична и социолно детерминирана) лексика. Отклоненията са маркирани стилово, или опитват да пресъздадат усещане за пряко общуване. Същият ефект се цели и със характерни за устното общуване синтактични конструкции.
3. MaxTelecom – езиков, почти задължително с други визиуални средства. Силно придържане към книжовния език, стилова близост до информационния бюлетин и деловия стил – с липса на стилови украси, за сметка на относително богата терминологична и професионална лексика.
Контекст
1. Иво Инджев – социо-политически. Целенасочено занимаване с щекотливите въпроси на обществото и политиката в момента. Поради това е избрана изчистена форма на графичния дизайн на блога, за да пада акцентът върху написаното, и не върху формалната му страна, а от съдържателната.
2. Царството на Бу – битов. Целенасочено се търси закачливостта в изгледа, за да може информацията да бъде получена като споделена – нарочно бягство от опосредствеността. Основната тематика на блога се разнообразява със странична информация, която е подбрана така, че да отговоря на интересите на подражбиращата се аудитория и по този начин да осигурява редовна четаемост.
3. MaxTelecom – корпоративен. Тъй като целѝ довеждане на информация до (евентуалните си) клиенти, се търси ясно сходство с основния корпоративен сайт – постигане на корпоративна идентичност, вдъхваща достоверност на публикуваното в блога.
Цел на комуникацията
1. Иво Инджев – повлияване. Чрез проблематизиране се целѝ повлияване върху общественото мнение по значими проблеми. Информативността е на втори план.
2. Царството на Бу – информиране. Споделяне на ценна за комуникантите информация и опит.
3. MaxTelecom – информиране. Осигуряване на адресатите информация, която адресантът смята за важна и съществена.

ИЗВОДИ:
Блоговете остават, и затвърждават своето поле, като форми за комуникация, имащ индивидуален адресант, насочил събощението си към колективен адресат.
Адресатът винаги остава косвен, като най-голяма степен на прецизираност на евентуалния възприемател имаме при корпоративния, следван от тематичния блог. Личния блог предоставя най-широко, и почти неконтролируемо, поле за адресат.
Блоговете са предимно писмени форми на общуване. Наред с буквената графика, често се прибягва и до други графични модели, подсилващи ефекта от внушението. Именно затова личната стилистика на адресанта, както и възможностите му да създава адекватен облик на съобщението е решаваща при акта на комуникация, защото осигурява публика за отправеното съобщение.
Избягват се слухови, или синкретични по своя код съобщения – явно поради усещането за влизане в полето на подкаста, или на сайтовете на видеообмен.
Основният комуникативен канал е зрителният, а самата комуникация все пак си остава йерархична – по-скоро става дума за множество монолози, които могат да бъдат пасивно коментирани, отколкото за диалогична форма на общуване.
Твърде широк контекст – най-вече поради възможността за целенасочен свободен избор от страна на отправителя на съобщението. Характерна е възможността за висока степен на динамика на конкретния констекст – с оглед конкретното съобщение, темата му, или цялостен завой в идеологията на блога.
Целта на блоговете е основно въздействаща, като чисто информативната е най-тясно застъпена, а споделянето е сърцевината на комуникативния акт, от която другите две произлизат.

Библиография
TopBlogLog. (29 01 2011 r.). Изтеглено на 29 01 2011 r. от http://topbloglog.com/68
Sobel, J. (2010, 11 03). State of the Blogosphere 2010 Introduction. Retrieved 01 29, 2011, from Technorati: http://technorati.com/blogging/article/state-of-the-blogosphere-2010-introduction/
Мавродиева, И. (Януари 2011 r.). Българската блогосфера. Изтеглено на 29 01 2011 r. от Медии и обществени комуникации: http://media-journal.info/?p=item&aid=133